Балканската страна Босна и Херцеговина трябва да започне преговори за членство в ЕС, осем години след като официално подаде молба за присъединяване към блока, информира BBC.
Европейската комисия - изпълнителният орган на ЕС - миналата седмица препоръча преговорите да започнат. Лидерите на ЕС вече одобриха плана.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел поздрави лидерите на страната, като им каза: „Вашето място е в нашето европейско семейство“.
Той публикува снимка, на която се ръкува с Боряна Крищо, председател на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина.
„Днешното решение е ключова стъпка напред по вашия път към ЕС. Сега упоритата работа трябва да продължи, така че Босна и Херцеговина стабилно да напредва, както вашият народ иска.“
Председателят на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина Боряна Крищо се ръкува с президента на Европейския съвет Шарл Мишел. Малко след това г-ж Кристо изрази своята благодарност, като каза: „Взаимната решителност и усилия доведоха до постигане на необходимото ниво на съответствие с изискванията и критериите.“
Канцлерът на Германия Олаф Шолц определи одобрението на Босна като "добро послание" за целия регион.
Премиерът на Хърватия Андрей Пленкович каза, че това е "исторически ден за нашата съседна и приятелска Босна и Херцеговина!"
През 2003 г. ЕС изготви Декларацията от Солун, като заяви, че иска страните от Западните Балкани да се присъединят към тях. Оттогава само Хърватия е завършила сложния процес на присъединяване.
След като подаде молба за членство през 2016 г., Босна получи статут на кандидат през октомври 2022 г.
През изминалата година тя прие закони, свързани с приоритетите, определени от Комисията, които се фокусират върху демокрацията и функционирането на държавата, върховенството на закона, основните права и реформата на публичната администрация.
Някои от тези закони включват ограничаване на прането на пари, конфликтите на интереси и дори одобряване на преговори за споразумение с граничната агенция на ЕС Frontex.
Босна все още е етнически и политически разделена, дори десетилетия след войната от 1992-95 г., която разкъса страната, оставяйки над 100 000 жертви и милиони разселени.
Може да минат още много години, докато страната официално се присъедини към ЕС, тъй като от тях ще се изисква да приложат повече икономически и демократични реформи.
Албания, Грузия, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Турция и Украйна са кандидатствали за присъединяване към блока и са на различни етапи от процеса на кандидатстване.