Наличието на неравноправни клаузи в договорите на фирмите за бързи кредити, прекомерните лихви, неустойките и таксите, липсата на достатъчна, точна и своевременна преддоговорна информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит или анекс към договор за кредит, предоставянето за подпис на непопълнени в цялост бланки на договор, както и малък размер на шрифта на важни клаузи по договора. Тези и още редица проблеми посочи омбудсманът Диана Ковачева по време на заседанието на Подкомисията за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите в парламента.
Депутатите изслушаха председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Стоил Алипиев във връзка с извършените от комисията проверки на фирмите за бързи кредити за периода 2021 – 2023 г. и предвидените такива за 2024 г. От изслушването му стана ясно, че КЗП няма капацитет и човешки ресурс, така че да защити хората от неравноправните клаузи и нелоялни практики на фирмите за бързи кредити.
Проф. Ковачева подчерта, че България е на първо място по лоши заеми в Европа. Тя посочи, че в институцията на омбудсмана се получават непрекъснато жалби от граждани, които са потърпевши от произвола на фирмите за бързи кредити, и че проблемът е много сериозен, защото 90% от тези небанкови финансови институции работят в нарушение на закона.
„За всички е ясно, че хората, които стигат до фирмите за бързи кредити, са с лоша кредитна история, т.е. хора, които не могат да вземат кредит от банка. От една страна това са граждани, които търсят начин да погасят други свои задължения или да свържат двата края. Само че това задължение за преценка е свързано не само с това дали да отпуснеш или да не отпуснеш кредит, то е свързано и с това какъв да е видът и размерът на кредита, така че той да е адаптиран към възможностите на човека да върне парите, за които се ангажира, като ги взема. При мен идват жалби от хора, които имат 3, 5, 9 бързи кредита, при условие, че заплатата, която получават, ако изобщо имат работа, не им дава възможност да върнат тези кредити и въпреки това фирмите са продължили да им отпускат кредити, отново и отново, достигайки до 9 бързи кредита“, подчерта омбудсманът.
Диана Ковачева даде примери с използването на неправомерни методи за събиране на дълга, които фирми за бързи кредити прилагат на гражданите, а последствията от тях са трагични - починали хора и такива, посегнали на живота си, в резултат на стреса и психическия тормоз.
Например - случаят на майка, чиято дъщеря с биполярно разстройство, е изтеглила множество бързи кредита. Семейството нямало как да ги погаси, защото майката била с ТЕЛК и получавала едва 396 лв. пенсия. От фирмите за бързи кредити обаче започнали да звънят на вратата им, да заплашват семейството, а от уплаха дъщерята се е опитала да се отрови с хапчета.
Друг още по-фрапиращ случай, който омбудсманът разказа, бе на гражданин, който се оплакал от служители на фирма за бързи кредити, които многократно посетили баща му, инвалид със 100% ТЕЛК. Те поискали от човека да им се изплати заем, теглен от внука му, който бил в чужбина. При едно от посещенията служителите стояли и чакали възрастния човек 4 часа пред дома му и той е бил принуден с инвалидната си количка да обикаля района докато си тръгнат. На следващия ден получил масивен инфаркт и починал. Тези два примера, по думите на проф. Ковачева доказват, че фирмите за бързи кредити изобщо не извършват задълбочена проверка за кредитоспособността на клиента, независимо че е регламентирано такова задължение.
„По отношение на начислените такси и неустойки от страна на фирмите за бързи кредити, съществува постоянна съдебна практика, според която в тази случаи чрез законни средства фирмите за бързи кредити постигат незаконен резултат, т.е. съдебната практика е категорична, че те заобикалят закона“, каза още проф. Ковачева.
Тя коментира и друго често срещано оплакване - претендирана неустойка за непредставяне в срок на поръчител или банкова гаранция. Тогава съдът приема, че уговорката за заплащането на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение или поръчители от длъжника е нищожна заради противоречие с добрите нрави, защото излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на фирмата за бърз кредит за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията му.
„Относно претендирана такса разходи, в съдебните актове се постановява, че такава договорна клауза, според която длъжникът следва да заплати на кредитора второ обезщетение за забава, различно от обезщетението за забава, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е нищожна. Т.е. има константна съдебна практика и въпреки това, тези нарушения продължават да се повтарят и повтарят, отново и отново, без някой да е в състояние да спре фирмите за бързи кредити“, допълни общественият защитник.
Проф. Ковачева подчерта, че относно таксата за експресно разглеждане на документи, съдът приема, че е нищожна клауза, противоречаща на добрите нрави, поради обстоятелството, че увеличава многократно размера на кредита, без да е налице яснота относно насрещната престация. Посочва се също, че тази такса противоречи и на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит.
„Очевидно е, че онези договори, които достигнат до съда, в тях неравноправните клаузи се отменят и те се обявяват за нищожни. Не всеки обаче стига до съда. Има много хора, които години наред буквално са поробени и живеят в непрекъснат страх заради факта, че не могат да си погасят задържанията. Статистиката, която ние водим в институцията на омбудсмана е, че между два и три пъти нараства размерът на взетата сума на дълга, докато си подпишеш договора. Т.е. преди още да си започнал дори да я дължиш, което е прекомерно и натоварва по един изключително краен начин хората, които и без това нямат възможност да погасяват тези свои задължения“, посочи омбудсманът.
Проф. Ковачева подчерта, че на практика липсва самоконтрол в сектора на бързите кредити и буквално всеки може да създаде такава фирма и да работи в тази сфера.
Допълни и друг факт, че към днешна дата едва седем от 130 фирми за бързи кредити са членове на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, която е приела Етичен кодекс.
Омбудсманът заключи, че за защитата на правата на потребителите от съществено значение е осъществяването на ефективен контрол върху неравноправните клаузи в общите условия и договорите на фирмите за бързи кредити, както и законодателни промени, които да ограничат произвола им.
„Искам да напомня, че проблемът с бързите кредити не е изолиран, не е самостоятелен. Той е свързан с проблема с колекторските фирми и трябва да бъде разглеждан в пакет със Закона за несъстоятелността на физическите лица, т.нар. закон за вечния длъжник. Т.е. тези три законодателни инициативи трябва да вървят заедно“, категорична е Диана Ковачева.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
