Френският президент Еманюел Макрон нарече изявлението на Турция за конфликта в Нагорни Карабах опасно и необмислено, като Анкара е използвала "войнствена" реторика.
"Запознах се с политическите декларации на Турция (в полза на Азербайджан), които според мен са необмислени и опасни", подчерта той.
"Ще разговарям с президента Путин днес и, вярвам, утре с президента Тръмп, като ще повдигна този въпрос, за да обменим мнения и да предложим изход от кризата", заяви френският президент по време на пресконференция в Рига.
Междувременно турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че Анкара ще направи "каквото е необходимо", ако Азербайджан поиска от нея военна подкрепа.
Вчера Анкара подчерта, че ще подкрепи Баку както на масата за преговори, така и на бойното поле, като също така предупреди, че всяка атака срещу азербайджански територии е атака срещу самата Турция.
Франция, Русия и САЩ са съпредседатели на Минската група на ОССЕ за уреждане на конфликта в Нагорни Карабах.
Сблъсъците между Армения и Азербайджан започнаха в неделя, като двете страни се обвиниха взаимно в агресия по линията на контрол и обявиха мобилизация (частична от Баку и пълна мобилизация от Ереван). Азербайджанските сили предприеха "контранастъпление", твърдейки, че арменските сили са ги нападнали първо, което Ереван отрече, като отбеляза също, че Баку е нападнал арменските сили и градове.
Нагорни Карабах е автономия, в която мнозинството от населението са арменци, като обявява независимост от тогавашния съветски Азербайджан през 1991 г.
Това доведе до голям военен сблъсък, който продължи до 1994 г., когато страните се съгласиха да започнат мирни преговори с посредничеството на Минската група на ОССЕ. Нагорни Карабах остана непризната държава, а отношенията между Баку и Ереван остават напрегнати поради замразения конфликт.