Европейските лидери постигнаха сделка за бюджета на ЕС за следващите седем години и плана за възстановяване след коронавируса. Това сочат и заключенията от Европейския съвет, започнал в петък и достигнал до съгласие едва тази нощ. От фонда - чиято структура бе ябълката на раздора между преговарялите над 90 часа лидери - България ще вземе 7.7 млрд. евро безвъзмездна помощ, а общото, заедно със средствата от бюджета на ЕС, възлиза на 29 млрд., съобщи премиерът Бойко Борисов от Брюксел.
Според документ, видян от "Франс прес" и присъствали на срещата европейски медии, лидерите са приели тази нощ предложението на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел - в пакета от 750 млрд. евро, колкото ще е размерът на възстановителния пакет (парите за него ще се наберат от ЕС на капиталовите пазари), ще има 390 млрд. евро във вид на безвъзмездна помощ, останалите ще са във вид на изгодни кредити. Това е значително под първоначално предлагания пакет от 500 млрд. евро, за който настояваше Съветът, но над 350 млрд., каквото предложение приеха няколко блокирали преговорите северноевропейски страни късно в неделя. Размерът на грантовете бе намален в няколко последователни предложения на Мишел в търсене на компромис.
Бюджетът за следващите седем години, т.нар. Многогодишна финансова рамка, остава 1.074 трлн. евро - под първоначалното предложение на европейските институции. Такава бе сумата, предложена от Мишел в опит да убеди предимно северноевропейските държави от "пестеливата четворка" (Нидерландия, Дания, Швеция и Австрия), подкрепяни от Финландия, да приемат идеята грантовете във фонда да са повече от заемите.
Решението е взето след цяла нощ преговори към 6:15 ч. българско време. Започналата в петък среща на лидерите в Брюксел, която бе предвидена за два дни, за кратко се смяташе за най-дългата в историята на блока - по-дълга дори от тази в Ница през есента на 2000 г., която трябваше да положи основите на източното му разширяване (и се оказа с 25 минути по-дълга от завършилата днес). "Ла Вангуардия" пише, че около 6:28 ч. в залата е имало изблик на аплодисменти непрекъснатата работа на лидерите, продължила пет дни.
Преговорите се проточиха в голяма степен заради спора между "пестеливите" и южните страни като Италия и Испания за размера на грантовете във фонда за COVID-19 и за това какви реформи да се правят в замяна на достъп до средствата от пакета и как те да се контролират от ЕС.
Цената на съгласието
Ръководството на ЕС, съобщило новината, същевременно изрази "съжаление", че крайната сделка е наложила намаляване на средствата, предвидени в някои от секторите - като здравеопазване. Това става и със средствата за кохезионна политика, намалели с няколко милиарда спрямо първоначалното предложение. Освен това "пестеливите" ще имат възможност за компенсация чрез по-големи субсидии, които ще получат от бюджета - над 50 млрд. евро за Германия, Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания между 2021 и 2027 г.
От друга страна, пробивът е, че "пестеливите" приеха изобщо искането във фонда за възстановяване да има безвъзмездно предоставяни средства в размер над половината от цялата стойност на фонда.
Освен парите за кохезия (от 380 на 378 млрд.) са намалели (няколко пъти) и тези във Фонда за справедлив преход към зелена и дигитална Европа и сега достигат 10 млрд. евро.
Важна цел, записана в заключенията, е 30% от средствата от бюджета и фонда да са обвързани с принципа за климатична неутралност на ЕС до 2050 г.
Компромис с принципа "пари срещу законност"
Друг спорен момент е доколко е направен компромис с идеята за обвързването на отпускането на евросредства с върховенството на закона. В заключенията той се споменава с думите: "Европейският съвет подчертава важността на защитата на финансовите интереси на ЕС. Европейският съвет подчертава значението на уважението на върховенството на закона. На тази база се въвежда режим на условност за защита на бюджета. Комисията ще предложи мерки в случаи на нарушение да се приложат от Съвета с квалифицирано мнозинство." Унгария, Полша и Словения заплашваха да наложат вето на всяка сделка, създаваща връзка между достъпа до еврофондове и законността в дадена страна от ЕС.
Мишел отхвърли твърденията, че Съветът се е огънал под натиска на Унгария. Резултатите в документа потвърждават, че действително ще има механизъм за санкциониране на държави, чиито действия противоречат на принципите на правовата държава, но точното му съдържание предстои да бъде уточнено. Ако то трябва да се изготви по предложението на Комисията и да се утвърди от Съвета, е възможно да бъде блокирано на следваща среща.
В концепцията на Европейската комисия бе идеята върховенството на закона да е основно условие за достъпа до европейски средства. След това разминаване между очакването на ЕК и резултата премиерите на Унгария и Полша, които бяха заплашили с вето заради механизма, обявиха "победа" в бюджетните преговори. Унгарският премиер Виктор Орбан например заяви: "Преди преговорите или дори по времето им имаше опити да... Да не казвам унижат, но поне да ни образоват за върховенството на закона. И не само успяхме да вземем голям пакет средства, но защитихме и гордостта на нациите си."
Реакции
"Европа има въображението и куража да мисли в голям мащаб, това е исторически момент за Европа", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Постигнатото съгласие е "сигнал, че Европа е готова да действа". Сделката показва, че "Европа е сила, която може да действа", заяви и Шарл Мишел. "Далеч не е само за пари, става въпрос за работници и семействата им, работата им, здравето им, благополучието им. Вярвам, че споразумението ще се счита за ключов момент в пътешествието на Европа, но ще ни поведе и към бъдещето... Магията Европа работи."
Медии в Мадрид и Рим съобщават, че окончателното споразумение изключва право на отделни членове на ЕС (каквото искаше Нидерландия) на контрол върху реформи като тази на трудовия пазар и пенсионната система в двете държави. "Исторически ден за Европа и за Италия", написа в "Туитър" италианският премиер Джузепе Конте.
Сходно послание дойде в "Туитър" и от френския президент Еманюел Макрон. Той и Меркел, наблюдавани внимателно на срещата, след като станаха инициатори на възстановителния фонд, дълго не успяваха да издействат компромис, знак за ограниченото влияние на Париж и Берлин в подобни въпроси въпреки европейската им тежест. Меркел, която поздрави Европа за способността "да отваря нови пътища в много специални ситуации", се надяваше на по-бързо и амбициозно споразумение в условия, когато големи европейски икономики търпят последиците на коронавируса. Това бе важно и защото в момента Германия е председател на Съвета на ЕС в последната година от канцлерството на Меркел, която няма да се кандидатира на изборите догодина.
Нидерландският премиер Марк Рюте, който бе в центъра на европейското внимание заради исканията си за малък размер на грантовете и национално вето на извършваните реформи, заяви днес, че отношенията му с другите лидери от ЕС остават силни въпреки дните на трудни преговори по фонда за възстановяване на европейските икономики след кризата с коронавируса, предаде "Ройтерс". "Ние сме професионалисти, можем да понесем няколко удара", каза Рюте пред медии след обявяването на сделката. "Доволен съм от това споразумение, не виждам в него нещо разочароващо", отбеляза той.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
