Турският президентски дворец публикува "Ръководство за използване на социалните медии", съобщава DW. Наръчникът от 161 страници има за цел да проправи пътя за "правилно, здравословно и безопасно използване" на мрежи като Instagram, Twitter или Facebook. Според директора по комуникации Фахретин Алтън, който коментира в предговора, хората все повече са изложени на напредване на цифровизацията. За да се придвижат предимствата на това развитие, трябва да се разработят инструменти. Критиците разглеждат ръководството, публикувано в края на май, като инструмент за цензура на медиите. Тревогата е, че турското правителство сега разширява своето вече огромно влияние върху медиите, включвайки и социалните мрежи.
Причината за недоверието са пасажи като: „Ние сме страна, която е изправена пред манипулативна информация, разпространявана от глобални лидери на общественото мнение“. Затова шефът на комуникациите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган препоръчва да започне процес на централизация. Даване на съвети като лост за повече цензура на медиите? Как информацията трябва да бъде канализирана в бъдеще в социалните мрежи - в ръководството има конкретни предложения: "По време на криза на официалните изявления трябва да се обръща повече внимание". В бъдеще приносът на официалните органи и институции трябва да бъде подчертан в социалните мрежи . "Щом започват разследвания въз основа на критични коментари, например за икономическата криза, или хора биват задържани заради приноса им в социалните мрежи, ще стане ясно какво означава този пасаж", предупреждава главният редактор на опозиционния всекидневник „Евренсел” Фатих Полат. И за Фарук Билдиричи - омбудсман във Висшия съвет за радио и телевизия (RTÜK) - има пасажи, които предизвикват недоверие. Ръководството казва, че социалните медии се използват като ефективно оръжие за унищожаване на духовните ценности на нацията. Затова в бъдеще се иска да се популяризират повече етика и морал в социалните мрежи. „Напълно неясно е как се решава кое е и кое не е етично нарушение“. Билдиричи заключава, че не става въпрос за наказване на етични нарушения, а за представянето на критиката на хората с политическа отговорност като етично нарушение.