Страните, които са ваксинирали масово с Bacillus Calmette-Guérin (БЦЖ) срещу туберкулоза, имат смъртност от новия коронавирус (COVID-19) почти шест пъти по-ниска от страните, в които не използват БЦЖ ваксината, показва ново проучване, цитирано от "Дейли мейл".
БЦЖ ваксината е изобретена преди век и дава имунитет срещу туберкулоза - бактериална инфекция - но се знае, че има и други ползи от нея.
Предишни проучвания са установили, че хора, които са били имунизирани с въпросната ваксина, имат подобрена имунна система и са в състояние да се предпазят от инфекция.
Например, в изпитания сред коренни американци, ваксинацията с БЦЖ в детска възраст е успяла да предложи защита срещу туберкулоза до 60 години след ваксинацията.
Точният начин, по който тази трайна ваксина помага да бъдат парирани други инфекции, е сравнително неизвестен, но може да е чрез засилване на вродените механизми на имунната система.
Тези така наречени извънцелеви ефекти включват засилена защита срещу респираторни заболявания и са признати от Световната здравна организация (СЗО).
Във Великобритания на всички деца между 10 и 14 години е инжектирана ваксината между 1953 и 2005 г.
След като нивата на инфектирани с туберкулоза са намалели, лекарите са изоставили масовата ваксинация и през 2005 г. преминават към имунизирането само на най-изложените на риск - като бебета със заразени роднини.
Изследователите са взели под внимание фактори, които могат да изкривят констатациите, като богатството на една страна и процента на възрастните хора в нейното население.
След това те са проучили смъртността на 1 млн. жители на всяка страна с достатъчно данни.
Изследователите от САЩ пишат в статията си: "След изглаждане на икономическото състояние на страната, пропорцията на по-възрастното население и привеждане в съответствие на епидемичните траектории на най-засегнатите страни, интригуващото наблюдение на значителна връзка между употребата на БЦЖ и по-ниската смъртност, свързана с COVID-19, остана забележима."
Резултатите са били публикувани онлайн на архивния сайт medRxiv, а не в списание, тъй като изследването все още не е подложено на проверка от други учени и специалисти.
Експертите от Училището "Блумбърг" за обществено здраве към Университета "Джонс Хопкинс" са събрали публично достъпни данни за анализа.
Оценка за смъртността е била направена от най-добрите налични данни за смъртността за първите 50 държави, отчитащи най-много заразени с новия коронавирус.
Установено е също, че средната смъртност значително се различава в зависимост от икономическото състояние на страната.
Смъртността от COVID-19 на 1 млн. души за страните с ниски, средни и високи доходи, е съответно 0,4, 0,65 и 5,5 на сто.
Изследователите определят обстоятелството, че по-заможните държави имат по-висока смъртност, "контраинтуитивно".
Учените не са в състояние да обяснят защо това е така, но изтъкват предходни изследвания, в които се изтъква, че "смъртността от остри респираторни заболявания обикновено е по-висока при условия на ниски доходи поради множество социално-демографски и икономически рискови фактори".
Например COVID-19 е известно, че е по-опасен за хората на възраст над 65 години, а в тази демографска група има по-малко хора в по-бедните страни.
Според изследователите техните резултати трябва да се приемат с повишено внимание, тъй като има няколко проблема, които могат да изкривят изводите.