Колаж: Бай Михал
Насред здравната криза, която вече придобива мащабите на катастрофа – изнемогващи и напускащи лекари, апелиращи за финансова помощ болници, недостигащи линейки и спешни екипи, умиращи като мъченици пациенти…, правителството на България е взело решение на закрито заседание за закупуване на два патрулиращи кораба за 1 млрд. лева.
Борисов се сети да модернизира армията.
След 10 г. управление.
След 8 месеца, в които българите бяха докарани до хистерия, а и без това едва живуркащата икономика беше жертвана, че да се даде време за подготовка на здравната система, а на деветия месец се оказа, че нямаме нито обявените в началото легла, нито достатъчно медици, нито достатъчно персонал и предпазни средства по болниците, нито достатъчно пари за лечение на тежките случи…
Нямаме нищо, с което да се защитим и да оцелеем във войната, която хиляди сърцати медици и обикновени хора водят от месеци с коронавируса, но пък имаме договор за нови самолети и ще хвърлим още милиард за два патрулиращи кораба.
Точно сега Борисов се заигра с пластмасови войничета, самолетчета и корабчета. Точно сега и точно насред бойното поле, на което 1 518 българи, от които десетки лекари, медицински сестри и друг медицински персонал загубиха живота си, стотици продължават да се мъчат за глътка въздух,а хиляди, които се нуждаят от операция или лечение, са подритвани като футболна топка по тревата в Банкя.
Бойно поле, на което доброволно (в името на професията, колегите и пациентите) излизат отдавна пенсионирани лекари, сестри, лаборанти…, защото носят грижата в сърцата си – като 81-годишната д-р Мария Богоева, която всеки ден се бори за оцеляването на пациентите с коронавирус в общинската болница в Дупница и благодарение на която въобще отделението го има.
Бойно поле, на което малцина лекари не само останаха в името на пациентите, но се борят на няколко фронта – като д-р Гюзелева, която преглежда и консултира десетки на ден - не само пациенти с коронавирус, но и други заболявания и състояния.
Бойното поле, което няма нужда от кораби и самолети, нито от талашитените легла от байтошово време, с които Каракачанов така безумно се гордее, а се нужда от експертиза и хора – като инфекциониста д-р Гинка Делиева от ВМА, която въпреки че е един от пациентите, прекарали тежко коронавируса, не е спряла и за ден да дава онлайн консултации на колегите си и пациенти – от компютъра в дома си, където продължава да се възстановява.
Бойно поле, което изисква геройство от най-подценяваните, най-неглижираните, най-подритваните в 10-годишното управление на Борисов – медиците. Медиците, които висяха по прозорци, мръзнаха на палатки и излизаха на шествия, за да запазят болниците в провинцията, да се преборят за по-добри условия за пациентите и за най-важното – за достойно заплащане, което да задържа завършващите медицина у нас. Медиците, които с вой на сирени се опитаха да ни събудят, че линейките са малко, а спешните екипи още по-малко; че по провинцията линейките не са оборудвани добре – помните ли линейката, която първо се беше отзовала на сигнала за взрива в Хитрино? Екипът (все възрастни медици) беше спасявал умиращите с едната си саможертва и голи ръце.
Бойно поле, което няма от къде да види млади подкрепления – от завършващите у нас за лекари и медицински сестри от години над 60% напускат страната почти веднага, а в следващите години процентът се увеличава. Защото да учиш за лекар е не само трудно, но и скъпо удоволствие, което не само не се отплаща после финансово, но и те обрича на борба не само за здравето на пациентите, но и и на безумна борба със самата система.
Бойно поле, за което сега мобилизират студентите – без заплащане ги викат да се жертват и да падат в името на какво и на кого – в името на новите самолети и кораби ли?
Бойно поле, на което катастрофираха дори големите ни болници – Университетската болница „Св. Иван Рилски“, която е сред първенците в лечението на онкоболни, мозъчни операции и други тежки състояние излезе с апел за помощ.
Бойно поле, което иска от хистеризиралите и изправени пред финансов колапс граждани да помагат с пари и с труд. Докато същите тези граждани плащат чинно за лимузини и заплати на чиновници (които въртят здравната система в деветте кръга на ада от десетилетие), а сега ще платят и военните играчки на Борисов. Насред пандемия и финансова криза ще ги платят, за да си купи той "конграчулейшън" или поне мълчание от американци и германци.
Какъв е щом купува мълчание и похвала за себе си, а не се опита да откупи от смъртта умиращите по домовете им пациенти – умиращи като твари, а не като хора с достойнство?
Като 80-годишната пациентка с двустранна пневмония, която д-р Панайотов едва успял да транспортира с линейката до болницата в Благоевград, където жената издъхнала, часове след като й е отказано настаняване в частна болница,
защото лечението на пациентите в тежко състояние излиза по-скъпо от 1200 лв., които се дават за лечение на коронавирус, и част от тези хора са обречени да мрат по домовете си или в линейката.
Като възрастния софиянец, чиято дъщеря описа как часове наред два дни подред са чакали линейка, след това с часове са чакали с линейката пред болници, които са отказвали прием, въпреки че състоянието на мъжа е било изключително тежко.
Накрая със сетни сили жената уговаря той да бъде приет в болница в малък град. Спешният екип от София се хваща за тази сламка и го транспортира до Своге. Човекът е починал. А през цялото време на тая голгота е плачел и молил да го върнат да си умре вкъщи, за да не е в тежест на дъщеря си и спешните лекари, които единствено са могли да му подават кислород.
Татковците, майките, децата и любимите си тръгват така - в незаслужено отвратително отношение и с вина, че тревожат близките си. А една жена до края на живота си ще плаче не само за загубата на татко си, но и от вината "трябваше ли да му причиня това". Една дъщеря има повод да се съмнява дали е било редно да помогне на татко си, да облекчи последните му часове, да се опита да го спаси.
Дъщери, синове, майки, бащи… ще плачат по загубените животи и мъката, която са преживели. Ще плачат и ще плащат за корабите и самолетите.
Корабите и самолетите, които дотук са общо 3 милиарда лева (правителството има намерение да поръча още 8 самолета), което за 10 години би означавало:
250 000 месечни стипендии по 1000 лв. за 10 години за студенти лекари и медицински сестри
Месечни заплати от по 2 000 лв. за 12 500 медицински сестри за 10 години
Месечни заплати от по 6000 лв. за 4 200 лекари за 10 години...
Милиарди за военни играчки, докато родители и лекари едва успяха да се преборят за нова Национална детска болница - 78 млн. лв. без ДДС....
Колко спасени животи, колко спасени деца са милиардите за самолети и кораби? Насред пандемия и неспиращи кампании за дарителство? Колко спасени от унижение медици и пациенти със запазено достойнство са това?
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
