Честито на бедстваща България! На България, задъхана от смога на горящи отпадъци; на България, затрупана под тонове свой и чужд боклук; на България, подчинена на ненаситните вецове и бълващи отрови тецове; на България, буквално свалена на напуканото от суша дъно!
От години си говорим за дъното, защото от години сме със заровен в него нос; живеем на него, живеем с него, единственото, което познаваме- дъното по стандарт на живот, дъното по доходи, дъното по качество на образованието, дъното по отношение към различните и хората с увреждания, дъното по социални политики, дъното по разкриваемост на престъпленията, дъното по здравна грижа, дъното по инвестиции, дъното на културата, дъното на съдебна справедливост… На дъ-но-то!
И да не отричаме. Достигнахме го с общи усилия и някакъв безумен инат да копаем с чаени лъжички. Всеки стиснал по една чаена лъжичка на незаинтересоваността за общото, по една чаена лъжичка на непукизма за бъдещето, по една чаена лъжичка на опитите за собствено спасение. Милиони чаени лъжички, забити в земята на България и копаещи в синхрон… общия ни гроб.
Е! Честито! Най-после се самопогребахме! Не на, а под дъното!
Под дъното на пресушените язовири и под дъното на отровените реки, под дъното на тоталната екологична катастрофа.
Честито на бедстващите градове и села, честито и на следващите в списъка.
Самопогребахме се, а властта ни тури Ревизоро като китка за помен отгоре!
Честито ни тотално и необратимо бедствие, защото днес властта реши не да търси път за спасение, а метла, с която да скрие под килима собствените си грешки и престъпления за екологичната катастрофа, до която ни доведе, докато ние гребяхме с чаените лъжички, гледайки в пъповете си.
Депутатите не решиха да са държавници в този кризисен момент; момент, непознат в историята ни-катастрофа с въздуха и водата… А нямаме ли ги тях, нямаме шанс да се измъкнем живи с прословутия си тарикатлък за оцеляване.
Взеха ни и въздуха от дробовете, взеха ни и водата.
Взеха ни ги, а явно по-важно, по-ценно е не да ни ги върнат, а да спасят управляващата коалиция и да заметат нарушенията в МОСВ.
Затова и назначиха не експерт, а човек, критикуван дори от своите за лобизъм, човек с име, значещо скандал.
Затова и първите думи на новия екоминистър Емил Димитров-Ревизоро не бяха за план за действие за справяне с недостига на вода и излишъка на мафиотски боклук, а клетва за вярност, с която да опази правителството на всяка цена.
Екологичната катастрофа може да бъде овладяна и може да бъде разрешена не с молебени за дъжд, а с експертни решения. Със знанието, уменията и професионализма на силните в тази област-еколози и хидроинженери, които обаче властта не търси и не слуша, защото е заета да ги мрази и гони от години.
А дали ние, бедстващите, ще направим опит да се спасим?
Явно, че не може да го направим в наше име, защото сме заети да се мразим, да се бием пред камиони с бутилирана вода, да се надъхваме, че сме по-умни и големи от другия, па макара и покачвайки се на раменете му…
Надали заради нас бихме се спасили. Заети сме да тичаме по двора като кокошка с отрязана глава.
Надали заради България бихме се спасили-отдавна сме забравили, че тя не е политическите мекерета, които псуваме.
Надали заради природата бихме се спасили, че нали докато олигарсите късат от нея брегове и цели защитени зони, то ние я блъскаме със секири и ровим до кал, за да я накараме още малко да удължи съществуването ни даром.
Надали заради дълга бихме се спасили? Какъв дълг, като не тачим даже елементарните правила.
Знаете ли? Имаме само два патрона в арсенала, с когото имаме шанс да си върнем водата и въздуха-независимите експерти и лошотията ни.
Точка едно. Веднага изискваме национален план за действие по мнение и оценка на професионалистите.
Точка две. Забиваме пети в дъното от лошотия и инат-не защото се обичаме, а защото не бива лесно да се даваме. Не заради нас, а заради това, което (би трябвало) да оставим след нас, без да сме го строшили, без да сме го унищожили, без да сме го пресушили, без да сме го разглобили, без да сме го отровили за вечни времена. Без да сме го убили безвъзвратно.