Съд в Норвегия върна децата на българката Цветелина Уланд, които й бяха отнети от социалната служба „Барневернет“ през 2018 г. след оплакване от бащата, че те са настроени срещу него и не желаят да прекарват време с него.
Апелативният съд отмени решението на областния съд в град Арендал, където живее Уланд, тъй като то е взето въз основа на направени грешки от длъжностни лица в „Барневернет“.
Припомняме, че Уланд се обърна за помощ към българските институции и медии, след като децата й –момче и момиче, са и отнети, разделени са едно от друго и са пратени при различни семейства в различни градове.
Според „Барневернет“ било целесъобразно децата да бъдат разделени, за да не си влияят. Освен това на майката бе забранено да им се обажда по телефона или да контактува с тях по интернет. На Селина и Андреас бе забранен контакт и със семейството на Цветелина.
Припомняме, че при опит на бащата на Цветелина-известният цирков артист Георги Попов-Гебош, да види внука си поне отдалеч-през оградата на училището, дядото бе арестуван през декември 2018 г. и престоя в ареста няколко часа, въпреки липсата на вина и влошеното си здраве.
За съжаление дядото така и няма да разбере за щастливата развръзка и няма да види внуците си- Георги Попов почина през месец май т.г.
Ето какво написа Цветелина Уланд в социалната мрежа:
"На всички, които бяха съпричастни, искам да съобщя щастливата новина, че решението на Областния съд на гр. Арендал в Норвегия от 9 май 2018, беше игнорирано от Апелативния съд през месец май тази година въз основа на отчетени грешки от длъжностни лица и една институция (със сигурност се сещате коя), които решават човешки съдби.
Вече мога да съм заедно с тези, които обичам най-много. Дишам спокойно и се радвам на живота! Но... Има едно голямо "НО"!
Кой ще възстанови пропуснатото време с любимите същества? Кой ще заличи черните спомени от деня, когато ти взимат най-ценното? Кой ще върне моя баща, който си замина от мъка и не успя да дочака победата? Кой ще заличи унижението, което изтърпях от хора ограничени, без морал, некомпетентни..., НО с власт, защото работят за машина, която е държава в държавата?
Кой ще изтрие сълзите...?
Няма такава сила!
Моят призив е: Борете се до последно, особено, когато се отнася за най-ценното, а именно, децата. Бъдете силни и не се предавайте, колкото и тежка и невъзможна да изглежда ситуацията.
Ако се предадем, предаваме децата си!
Благодаря на всички вас, приятели мои!
Обичам ви!"