300 грама кашкавал - толкова ли е цената на човечността и непосилна ли е, че да не си я позволяваме?

Десислава Панайотова-Янкова
16.04.2019
размер на текста:

69-годишен пенсионер от Дупница стана обект на полицейско производство заради кражба на 300 грама кашкавал от търговски обект в града.
Убедена съм, че тези няколко реда от бюлетина на МВР ще предизвикат коментари и реакции, защото това вече го видях през февруари, когато за кражба на храни бяха заловени жени на 77 и 79 г.
Видях го. Видях ви коментарите:

 

Каква е тая държава и какви са тия полицаи, колко са скапани политиците ни и колко е скапан животът!

Аз обаче питам: 300 грама кашкавал ли е цената на човечността? Скъпа ли е цена от 5 лв. за човечност, че да пестим от нея?

 

Хора живеят, колкото и да не е за вярване, в държави по-зле от България. Хора имат, колкото и да не е за вярване, по-скапан живот от нашия. И то без да си виновни. (Защото, драги ми съграждани и съотечественици, колкото и да не щем да си признаем, скапаните политици, скапаните полицаи и скапания живот сами си ги правим и сами си ги издържаме – с мазохистична наслада... при това.)

 

Само преди няколко дни хората от една много по-скапана територия - територия на война, бедност, упадък; територия на смърт, тичаха и се радваха като деца, бързаха да помогнат за евакуацията на животните от зоологическата си градина. Животни, които не са убили, за да заситят глада си, нито са оставили без любов и грижа, макар че войната превръща първо тях от добродетел в инстинкти за самосъхранение.
Хората от Газа изпратиха животните си със сълзи на очи, махаха им и им нареждаха пожелания да оздравеят и да започнат един по-щастлив живот.
Хората от Газа изпращаха така джиповете за евакуация, сякаш с тях си тръгваха не животни, а най-близки, най-любими роднини.

 

И това, драги ми съграждани и съотечественици, е така, защото в множеството около зоопарка в Газа; множество с протъркани роби, със скъсани джапанки, с преждевременно състарени и сломени лица, множество от овдовели мъже и осиротели без време деца, в това множество от клетници има много повече човещина, отколкото можем да намерим в търговския обект в Дупница.

Разбрахте ме, нали, защо правя сравнението между магазина в Дупница и зоологическата градина в Газа?

 

Скапанящината на системата, на държавата, на политиците, на полицията, на съда, на закона... на Вселената нямат нито една връзка с това дали някой от присъстващите в конкретната ситуация ще се прояви като скапаняк или ще се прояви като човек. Тук отговорност няма нито Иван Костов, нито Царя, нито Бойко, нито Сорос, нито Путин! Отговорността в този магазин в този конкретен момент е била на присъстващите. И защото съм сигурна, че никой от споменатите, а още и Тръмп, Кин Чен Ун и представител на Ротшилд, не е бил там, то можем да кажем, че

 

гражданското ни общество не само така и не се състоя, но и човечността ни си отива безвъзвратно - човечността да се съберат 5 лв. от присъстващите в магазина – клиенти, персонал и полицаи, за 300 грама кашкавал за гладен пенсионер.


А за това извинение няма.
Няма извинение. Само е срамно, много срамно. Само е страшно, много страшно.
Няма оправдание за отказа да бъдеш съпричастен.
Няма извинение за отказа да бъдещ човек...
А някъде едни много по-клети от нас хора са човеци за животните, така както дупничани не бяха човеци за човек.

Най-четено

Темите от "Коментари"

Етикети