Процесът на разполагане на руските противовъздушни ракетни системи С-400 в Турция ще започне през октомври. Това обяви турският министър на отбраната Хулуси Акар, цитиран от руски медии. "Разполагането на С-400 ще започне през октомври, военновъздушните сили изучават, в кои региони е по-добре да ги инсталират", посочи Акар. Началникът на турското военно ведомство също така е повторил, че придобиването на руските отбранителни системи е "не предпочитание към Турция, а необходима мярка". Освен това той добавил, че Анкара и Вашингтон "продължават преговорите за възможното снабдяване на републиката с американски противовъздушни системи "Пейтриът". По-рано турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че нито една държава няма право да попречи на Турция да закупи С-400, особено ако не са искали да продадат собствените си системи на Анкара. Наскоро говорителят на Държавния департамент на САЩ предупреди, че Турция може да бъде ударена с вторични санкции и да загуби достъп до изтребителя F-35, ако продължи с плановете си по придобиването на С-400. Русия и Турция подписаха договор на стойност 2,5 млрд. долара за четири батальона С-400 през декември 2017 г., като първата от системите трябва да пристигне по-късно тази година. Предназначена да спре вражески самолети, безпилотни самолети, крилати и балистични ракети, С-400 е най-модерната мобилна система за противовъздушна отбрана в арсенала на Москва.
НАТО пък готви отговор на разполагането на руски ракети близо до границите си. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че Алиансът ще реагира на разполагането от страна на Русия на мобилни ракети, способни да носят ядрени бойни глави, по границите на страни членки на западния военен блок. "Мога да кажа, че ще има добре координирана реакция", подчерта Столтенберг, говорейки във Варшава след среща с полския президент Анджей Дуда. Столтенберг още веднъж обвини Русия в нарушаване на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, като призова Москва да се върне към спазването на договора, който беше подписан през 1987 г. от СССР и САЩ, по-конкретно от тогавашния американски президент Роналд Рейгън и съветския ръководител Михаил Горбачов. До юни 1991 г. договорът беше изпълнен: Съветският съюз унищожи 1846 ракетни комплекса, САЩ - 846. Въпреки това на 2 февруари, след поредица от взаимни обвинения за нарушаване на договора, американският президент Доналд Тръмп обяви оттеглянето на САЩ от споразумението. Кремъл отвърна, че Русия ще отговори огледално на действията на САЩ. Руският президент Владимир Путин увери, че всички предложения на Москва по разоръжаване "остават на масата и вратите са отворени". На 4 март Путин подписа указ за спиране на изпълнението на договора от страна на Русия.