Толкова тъжно ми стана.
1300 души вървят по стъпките на Ботевата чета. В тв репортаж чух изречението, което ме разплака на мига. "Посрещат ги така, както е посрещана четата на Ботев". И това на картината на погача със сол и пипер, усмивки и хорА на площад.
Не!
Не!
Не!
България посреща Ботев и четата със залостени врати и прозорци. "Горещото" посрещане е изгасена свещ. Да, мили ми българи, нашите предци гасят дори свещите и кандилата зад залостените си врати, за да не би случайно Революцията да влезе и да обезпокои съня и деня им; да не би случайно Свободата да им поиска дан.
Ботев не пада убит между Околчица и Купена.
Ботев, мили ми българи, пада убит в село Борован. Умира там. В селото, дало обещание за 400 четници, а изпратило само един!
Ботев умира там. В селото, събирателен образ на цялата България; олицетворение на първоизточника на целия ни ген, който й сега делим - ген на мишмуроци и лицемери, лъжци и революционери зад залостени врати.
Ботев е продължил да диша, продължил е да гледа, продължил е да върви по пътя към Голготата си още два дни.
Два дни Христови страдания.
Представяте ли си колко страшно е било на душата му, колко мъчно е било на сърцето му и какво разочарование е заместило вярата му? Толкова страшно! Толкова жестоко! Толкова ужасно! Толкова трагично.
Да те убият своите, за които си тръгнал на смърт. Да умреш преди куршума.
Както по-рано умира и добрият му приятел, както умира Левски. Не на бесилото, а по дългия път към него.
Нашите герои, мили ми българи, са мъченици. Врагът на героите ни не е бил османецът. Ние сме. Предателите.
Онези, предали Ботев по целия път след целувката на българската земя до целувката на куршума. Сега са тези, предали Ботев с нарочно замазване на истината с погачи и хорА. Няма поводи за хорА и за революционни песни. Това е лъжа. Гадна, долна, мръсна лъжа. Престъпна лъжа.
Отказвам да съм предател.
Това шествие, тази пародия, този поход е точно като татуировка на Левски на баджака на неграмотен малоумник, достигнал върха на синовната си обич към България и почит към героите с това да изтърпи 2 часа игли.
И някаква учителка в същия репортаж каза: който види този поход, може само да настръхне.
Не знам от какво настръхват другите, аз настръхнах от яд към лъжата. Лъжата, на която се учат и възпитават децата, включили се в похода, а и въобще всички деца, посещаващи български училища. Лъжа, прекрояваща исторически факти по удобен за помпане на самочувствие начин.
Лъжа, която престъпно подменя завета на Ботев. И думите му, ценните.., безценните думи. Представяте ли си, че правим от думите му ...текст... на пошла чалга песен.
На всичко отгоре репортерът на телевизията взе, че я поднесе тази лъжа за консумация на целокупното народонаселение.
Тъжно ми е. Толкова ми е тъжно от случващото се с България.
Но ми е много по-тъжно за предателството. Към Ботев. И към онези 198 четници. Неговите апостоли.
Тъжно ми е за Венета. Която все забравяме. Забравяме, че Народното събрание й подава обидно мизерна пенсия, а хората, които тя е хранила и поила, хората, обикаляли Ботев приживе, са първите отвърнали глава от нея и единствената частица, останала след него –дъщеря му.
Това е, мили ми българи, наследници сме на тези, отвръщащите глава. Да не се лъжем. Да не правим от историята шоу. Просто да я знаем и да не я повтаряме.
Като не можем да се смирим и научим, като знаем, че във вените ни тече кръвта на предателите, а не на героите-да внимаваме какви ги говорим и вършим.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
