Трижди проклети да са превръщащите просветата в цинизъм!

Десислава Панайотова-Янкова
31.08.2017
размер на текста:

Що за човек предлага налагането на етикет за сочене с пръст, налагана повод за разделение на деца?

Три пъти трябваше да прочета тези изречения: „Учебниците за 8. клас се купуват. Ето защо по някои предмети освен цветни „Просвета“ произведе и черно-бели учебници – те ще бъдат по-евтини, за да са достъпни и за социално слабите ученици“, за да осъзнае разумът ми какво точно казват с тях от издателство „Просвета“.

Цинизъм. Чист. Неподправен. Неприкрит. Откровен. Нагъл. Болезнен. Грозен. Отвратителен. И гнусен, заради намерението да бъде представена една назадничава, дискриминираща, обидна и разрушителна идея, като чистосърдечна добронамереност, поднесена с жест на загриженост и милосърдие.

А най-отвратително е, че издателството и министерството, носещи марката на божественото у човека – Просветата, не само ни пробутват това извращение, но и смеят да го лансират пиарски. Смеят да го лансират като благородна помощ от страна на напреднала, богата извънземна цивилизация от супер същества към малки, гладни, осиротели, оглупели, болни от краста въшки.

Проклети да сте!

Заради нарочната политика за печалбарство от изтъпяването на поколения наред.

Проклети да сте!

За гаврата със саможертвения труд и отдаденост на хилядите даскали и учени, издигнали за броени години една неграмотна, очукана и уморена от битки и кърски труд нация до единствената висина, даваща поглед, смисъл и гаранция за успех в бъдещето. Висината на школските и университетски скамейки, където всеки е имал право да седне, независимо от произхода и семейните доходи. Където единственото определящо за успеха не е колко си богат в джоба, а колко носиш в главата.

Проклети да сте!

Че превърнахте най-святото под небето в срамен етикет за морална деградация.

Проклети да сте!

Че използвате просветата не за път към светлите бъднини, а я ползвате за връщане в тъмний гнет на обезправяването на по-слабия по усмотрение на силния.

Знаете ли каква беше първата ми асоциация?

Черно-белите учебници за бедните деца са същите като правото на афроамериканците да се возят в обществения транспорт в САЩ до средата на миналия век. Там си, в автобуса си, но си унижен, различието ти по някакъв измислен признак е подчертано, ползвано е като клеймо за белязане, сякаш си криминален престъпник. Афроамериканците са имали право да се качат в автобус, но са били длъжни да седят само в задната част на рейса, а ако имало правостоящ бял е трябвало да му отстъпят място.
Отвратителна дискриминация, признак на разложени ценности и разрушителни амбиции на силния, че е единственият прав и с право. Отвратителна дискриминация, която за щастие е погребана под близо век човешко израстване и обществено облагородяване. Между другото израстване и облагородяване, постигнати с просвета и просветление на тъмните заблуди.


Трижди проклети да сте!


Че натикахте българските деца под седалката на Роза Паркс*. Качвате ги уж във возилото към успешно бъдеще, но още от вратата им крещите в лицето – различни сте, бедни сте, недостойни сте, марш в задната част и мълчете, мълчете и благодарете, че ви дадохме черно-бял билет с няколко лева по-евтин.

Трижди проклети да сте!

Този билет не е по-евтин. Той е скъп. Той е много по-скъп от цветния, защото купува повод за подигравка, повод за присмех, повод за изолация, повод за отчаяние, повод за това да те третират като различен, като жертва, като изрод, повод да се самонараниш, да се предадеш, да се разплачеш, да тъгуваш и да не можеш да тръгнеш напред, за където химнът на родната просвета ти обещава, че науката е слънце, водещо те към светли бъднини.

Трижди проклети да сте!

Че обричате на невъзможен избор родители със скромни възможности. Давате им уж избор, но що за избор е това? Сами да залепят на рожбите си черно-бял етикет на срама, на марката беден, на марката нямащ и на марката обречен?!

Какви сте вие, че да искате това от един родител?!


Не знам какви сте, но не сте никакви просветители! Не сте достойни да работите с най-ценното за една нация, децата й. Нямате морал и елементарен усет, затова и превръщате бъднините на хиляди деца, на цяла една нация в черно-бял психологически трилър.


Всеки, абсолютно всеки има право съдбините си да поднови! Чрез знание, в името на което обаче е недопустимо да бъде унижаван и угнетяван.

Къде са ви сърцата и разумът?! Че да сте способни на такава жестокост към деца!

Кои сте и на кого служите?! Че да си позволите да обезценявате най-ценното! Трижди проклети да сте!


Винаги съм призовавала познатите си с деца на бунт, на революция, на саморазправа с тотално деградиралата образователна система; система, лишена от елементарна загриженост; лишена от елементарна справедливост, от елементарна идея за смисъла на образованието; от елементарен подход; система, забравила основното си призвание; система с изместен център и подменена цел.

Децата ви са безценното! Те са важните! Единственото важно! Не се оставайте да бъдат унижавани, да бъдат вкарвани в калъпи, да бъдат разделяни по белег, не давайте да лепят по челата им етикети!

Системата, министерството, изданието, цялата държава, барабар с ведомствата и канцеларийките й, милионната армия чиновници – всички са там, за да служат на ВАС и на децата! Да служат! Не да разпореждат! Изискайте еднакви и безплатни учебници от първия до последния клас! Изискайте! Не се молете, а изискайте! Заради децата, заради вас, заради нас, заради това въобще да има някаква справедливост, да има въобще някакви наченки на нормалност, да има въобще надежда за някакво сносно бъдеще!
Изискайте! Заповядайте! Вие сте на ход!

 

*Роза Паркс става известна с отказа си на 1 декември 1955 г. да се подчини на автобусен шофьор и да освободи мястото си на бял мъж. Последвалото ѝ арестуване за гражданско неподчинение води до т.нар. автобусен бойкот в Монтгомъри - едно от най-големите и успешни масови движения против расовата сегрегация, чиято специална организация е ръководена от Мартин Лутър Кинг.
 

Най-четено

Темите от "Коментари"

Етикети