Не знам как е при вас, но аз се хващам, че виждайки жандармерия и бронирана камионетка все по-често виждам парчета стиропор.
Гледам едни източени, тежковъоръжени левенти, а виждам куп строителен материал. Строителен материал, разнасян по българската карта за спешни измазвания и крепежи, за сковаване на декори за поредните илюзия и хипноза.
Точно както парчето стиропор дава уж приемлив облик на мухлясалата и разпадаща се сграда; дава лъжливо усещане, че щом така хубаво краси санирана стена, може пък и да отложи късото съединение от старата ел. инсталация и протекли ВиК-тръби, точно така бавно, но сигурно
жандармерията бива превръщана в парче стиропор и туба моментно лепило за привидно поддържане на фасадата на реда и закона. (А те горките са се озъбили на кухо. Държат се само на трикрако скеле - овчето търпение на българина, прословутият му тарикатлък, а третата опорна точка е най-грозна и опасна от всички – скърцащата зад стиснатите зъби надежда за саморазправа, в която лично Бог ще ти е адвокат, а Вси Светии екзекутори на твое подчинение.)
Колкото и качествен и професионален да е строителният материал обаче той служи за кръпка, т.е. бегъл опит за прикриване на недъзите и неефективността – в единия случай на стара сграда, а в другия на разпадащите се правов ред и справедливост.
Няма как една кръпка, едно парче стиропор да скрие, че държавата е съучастник на масовата гавра със закона – дали с апатия, дали с умишлена манипулация, дали заради изгода на някого, дали заради незаинтересованост. Няма как жандармерията да прикрие тоталната липса на желание за справяне с беззаконието, с престъпността, с мафията, с корупцията; на тоталната липса на съпричастност към жертвите; на тоталната липса на желание за ликвидиране на своеволното и самоцелно четене на закона; на тоталната липса на справедливост. Няма как, а освен това:
Браненето на реда и закона по Рамбовски – с тежко въоръжение и бронирани камионетки и жилетки, е ефективна за еднократен сразяващ удар по престъпността, като в операциите за залавяне на терористи например. Рамбовският метод е на мястото си и при заложническа криза или при свалянето на земята на организирани престъпни групи.
Рамбовците са на мястото си и в кордон при масови мероприятия или при размирици.
Но Рамбовските изпълнения срещу кокошкари, дребни дразнители и провокатори, срещу дрисльовци с желание за изява и бързо забогатяване по криминален сценарии, наквасили се до шапката сватбари…
такива Рамбовски изпълнения са обидно вкарване на достойни мъже в ролята на плашило.
Разкарването на жандармерията по страната за щяло и нещяло е нищо друго освен гротеска, освен гастрол на недодялан спектакъл за затвърждаване на илюзията, че държавата ще ни спаси от злите цигани, че ни пази от още по-злите бежанци, че крак не подвива в борбата с Торбалан, че клепки няма да затвори докато не въздаде справедливост за големия лош вълк…
Този спектакъл служи и за хипноза. Да си живуркаме с дълбоко заспало съзнание, да ходим на работа под хипноза, да си плащаме данъците под хипноза, да чуваме само мантрата на хипнотизатора-че проблемът ни са циганите кокошкари, пияните шофьори, неуловимите мафиоти, американските шпиони и европейски либерали… И така под хипноза да затъпяваме все повече и да забравяме, че издържаме низ звена за борба с престъпността (от кражбата до белите якички) – полиция, ГДБОП, ДАНС, издържаме и прокуратура, съд, барабар с тях и депутатите законотворци. И ако всички те си вършат работата добросъвестно и ефективно, ще виждаме жандармерията само там, където й е мястото - да безделничи. Да прави лицеви опори от скука, защото това би означавало, че живеем сигурно, добре и спокойно. Би означавало, че законът се е отдал на обичайното си занимание за демократична и правова страна – да господства.
За да се възцари законът обаче трябва да заменим овчедушието с нетърпимост към апатичното и машинално същестувание на изброените по-горе институции. Трябва да се сложи край на тарикатлъка на кредит – аз няма да те видя сега, за да не ме видиш после ти. И най-после трябва да се отучим от отвратително бъркане на справедливостта с мъст.
Мечтая за България, в която жандармеристите са рекордьори по лицеви опори, защото няма какво друго да правят;
в която новините за протести с искане за справедливост са заменени с бързо и ефективно правораздаване;
в която едно множество не отива да се заканва с крясъци на друго множество, обвинявайки се взаимно в престъпление и търсейки справедливост чрез престъпление.
Само и единствено, ако всички вкупом се изкрещим, че не искаме гастролираща жандармерия, а дълбока реформа и очистване на МВР, съд и прокуратура от мишки и мутри, може да си върнем справедливостта.