Продължаваме рубриката със съветите на психолога Здравка Анина. Днес тя ще обърне внимание на паническите атаки, чиито признаци е добре да се знаят, тъй като се превръщат в сериозен социален проблем за хората, сполетявани от тях. Ако имате подобен, или друг проблем, който ви измъчва, можете да се свържете със Здравка Анина и на страницата й във Фейсбук "Психологическо консултиране и подкрепа"
Днес искам да обърна внимание на един проблем, който съпътства живота на все повече хора заради напрегнатото ежедневие и стресовите ситуации, на които сме подложени поради една или друга причина. Става въпрос за паническите атаки, чиито признаци е добре да се знаят, тъй като се превръщат в сериозен социален проблем за хората, които биват сполетявани от тях. Като преживяване паническият пристъп е много силен страх и често човекът приема, че това може да е сърдечен удар, мозъчен удар, полудяване, умиране. Според мнозина от хората преживели паническа атака, това е най-силният страх в живота им. Обикновено атаките се появяват без въздействието на провокиращи фактори. Често силният страх води до желанието да се избягва мястото и ситуацията, при които са възникнали първите признаци на паническата атака и по този начин се развиват фобии.
Най-общо казано паническата атака започва с внезапно възникване на много голяма тревожност и силно нарастващ страх и придружаващи ги треперене, по-повърхностни вдишвания и издишвания (скъсено дишане), усет за туптене в тялото, свързано със сърдечната дейност, болка (или стягане) в гърдите, топли вълни, студени вълни, усет за парене (особено по лицето и шията), изпотяване, гадене, виене на свят (или лек световъртеж), чувство на празнота в главата, ускорено дишане, парестезии (усет за парене), чувство за задъхване или задушаване, промяна в заобикалящото или чувство, че нищо не е реално. Тогава се появява страх в пациента, че той умира или че полудява. Тези симптоми усилват тревогата, а последната усилва симптомите, т.е. получава се порочен кръг.
Паническата атака е събитие, в основата на което е страхът. Като всяка емоция и страхът в това число има и физическа и психична компонента. При паническата атака се случват процеси, при които психичната компонента се разцепва и се отделя от физиологичната и като преживяване се получава един масивен афект, за който няма думи и разбиране, а само мощен отговор на тялото, чрез физиологичните симптоми, тялото хем разказва, хем има за цел да скрие психичното. Скрити са причините за страхът, в реалния живот в повечето случаи бива изграждана една илюзия, която помага на човека да придобие представата, че има контрол над всичко и единственият „предател” се явява тялото. Можем да кажем, че в един момент човек започва да функционира като бебе, не може да използва думите, за да назове своята емоционална болка, външно тя не съществува, а за нея говори само отговора на тялото като атака.
Важно да знаем за паническите атаки е, че те не са смъртоносни! Често първоначалните усилия на страдащите хора се насочват към търсене на причините във функционирането на органите, правят се пълни изследвания, изключват се болести и едва тогава се допуска реакция от страна на психиката. Някои хора трудно правят стъпката да се консултират с психиатър и отказват да приемат лекарства, защото се страхуват от зависимост към тях. В практиката почти винаги се прилага и лекарствена терапия, но за да има ефект трябва да се започне и психотерапия. Лекарствата се изписват от психиатър, с психиката работи психолог или психотерапевт. Психотерапията е важен метод на лечението на пациенти с панически атаки или с паническо разстройство. Ако лекарствата потушават бурната и трудна за понасяне симптоматика, психотерапията търси причините и ги прави видими за човека. Психотерапията може да бъде ефикасна само ако пациентът участва активно в изпълнението на този метод, което означава, че е мотивиран да търси причините, скрити от работата на защитните психични механизми. Човек преминава през един етап на объркване и интензивни усещания за страдание, докато постепенно осъзнава това което се случва с него.