Уважаеми г-н кмете на Дупница,
уважаеми общински съветници,
проблемът не е къде да бъде или ще бъде позиционирано регионалното депо на територията на общината.
Проблемът, единственият и общовалиден проблем е криво залепената плочка и висящите жици на фасадата на общината.
Проблемът е в доверието или по-точно в липсата на доверие от страна на гражданите към представляващите ги във властта.
А липсата на доверие има своето обяснение – погледнете дали не се крие под някоя клатеща се плочка на площада или в жк „Развесена върба”, или в жк „Дупница”, защото въпреки прецизността на текстовата част на проектите, все пак има клатещи се плочки, които да спъват децата и да чупят токчетата на дупничанки.
Може да погледнете дали не се е скрило и под някоя от будките в централна градска част, които не намирате воля и време да подредите в идейния проект за подредба на центъра, заявен и дебатиран колко вече години-една, две, три, пет, осем?
Дали пък не спи в окопите около социалните жилища?
Дали пък доверието не се е обесило на градската елха – не украсена кокетно, а стърчаща с нахвърляни като от бригада хамали украси.
Скъсаното доверие ще ви къса нервите точно до момента, в който не започнете да демонстрирате прецизност до последния милиметър и до последната буква. Точно до момента, в който решите да казвате „извинете, прави сте”, когато гражданите ви се сърдят за клатещата се плочка, а не да я наричате бяла.
Липсата на доверие има своето обяснение, като в списъка не са само ваши грешки, разбира се. В същия този списък попадаме и ние, гражданите, с нашите грешки и пропуски, като например, щом говорим за боклук – това че толкова години не се научихме да събираме отпадъците си разделно и да рециклираме, че не се научихме да пазим съграденото.
Да приемем, че всеки проект и инвестиционно намерение са само и единствено източник на благоденствие за всеки дом и семейство – да го сравним с електричеството.
Сега да приемем, че проектът за депото е ток, който трябва да докараме някак си в общината.
Аз лично приемам с доверие думите на председателя на ОбС Ивайло Константинов за възможността за финансиране и изграждане на център за преработка на неопасни битови отпадъци- модерен, отговарящ на стандартите за опазване на околната срета и дори носещ парична печалба за общината, респективно гражданите. (Имам доверие в думите на Константинов не заради лични симпатии, а защото темата за битовите отпадъци бе силно застъпена в специалността, която съм учила – екология. Слушала съм лекции на едни от най-просветените в тема преподаватели, чела съм учебници, книги и статии, а дипломната си работа на същата тема подготвих с един от най-добрите експерти и преподаватели по екология в България. Още тогава, преди 13 г., в дипломната си работа повторих истината, че депото на Дупница не отговаря на никакви, буквално и наистина на никакви норми, просто защото е създадено на принципа на селско бунище. Всъщност депото на Дупница не е депо, а е сметище. Такива каквито съществуват незаконно на изхода и входа или в реката на всяко българско село – купчина боклук. Единствената разлика е, че на сметището на Дупница има машини, които запръстяват тоновете отпадъци, т.е. използваме технологията за загробване на отпадъците, без обаче да има предварителна подготовка на терена чрез изолиране и система за дишане. Последствията виждаме по няколко пъти на година – обгазяването на жк „Бистрица”, което е неизбежно, при разлагането на отпадъците и натрупването на газ следва самозапалване).
Та, да. Да, човек е напълно способен вече да обезпечи и изгради безопасен център за преработка на отпадъци. Не е измама, не е лъжа. Да, вече има системи за обезвреждане и преработка с намален до минимум риск за човешкото здраве и природата.
По света има вече рекултивирани депа, които са градски или крайградски паркове и хората спокойно лежат на тревата, пускат децата си да тичат върху подземните планини отпадъци.
Да, възможно е такъв център да бъде изграден до населено място без риск. Да, възможно е от отпадъци да се съживят за нов живот след рециклиране – Адидас наскоро пусна маратонки, изработени само и единствено от найлонови торбички „наловени” в океана.
Всичко е възможно, технологиите са няколко стотици години пред това да палиш боклуците в печката и да тровиш махалата.
Ясно е, че не кметският екип или общински съветници сега измислят как точно да стане обработването на отпадъците. Това вече е измислено и се прави. Факт е. Има още един факт. Кметският екип и общинските съветници са тези, които трябва/ше да преведат към гражданите текстовата част на намерението. Неща мъдрувани и писани от експерти, не и наши, а чуждо производство експерти и учени. Приемаме, че проектът е най-доброто, което може да си позволим към този момент, както от гледна точка на технологии, така и от гледна точка на финансиране. Приемаме го.
Какво стана обаче с превода на намерението. Грешка. Жицата, пренасяща електричеството на една принципно добра идея увисва, точно като жиците, висящи от фасадата на общината – намерението не е само добра идея, намерението изисква гаранция за блестящо изпълнение и гаранция за безопасен и полезен продукт. Гаранция, че жиците няма да висят през лицето на Дупница без на никой да му прави впечатление.
Ето тук се разхлопа първата плочка – липсата на диалог с жителите на Пиперево. Това че не им бе обяснено, не им бе разяснено на лична среща, не им бяха показани документи за възможностите, не им бяха показани снимки на осъществени проекти в тази област. Не им поискаха „да”-то преди сесията днес. Не им обясниха защо е нужно „да”-то им.
Ето я първата разхлопана плочка.
Жителите на Пиперево не са виновни, че имат своите опасения.
Имат право да са против и не трябва да бъдат упреквани за това. За съжаление в близост все още нямаме пример за блестящо написан проект, блестящо изпълнен и представляващ 100% завършен без буква забележка краен продукт. Нямаме. Я плочка ще хлопа, я маркировката ще е 3 сантиметра изкривена – все ще има нещо недовършено, нещо да виси, да пърчи, да хлопа. Един милиметър да е, но да го има – за кадем. Т.е. няма доверие в 100% блестящото изпълнение на проекта, а в такъв проект висящо, пърчащо и хлопащо няма как да е за кадем, на проблем ще е. (И то на по-голям от счупено токче проблем).
Ето я втората разхлопана плочка.
Съветниците ми заприличаха на Индиана Джоунс когато трябваше да премине стъпвайки само на определени плочки през тунела в „Похитителите на изчезналия кивот”.
Някои от плочките подаваха, защото нямаше нищо под тях, кухо пространство, изчерпано от съдържание. Хубавата новина, господа, е че има шанс за преминаване през трасето – д-р Джоунс разчете символите, изписващи името на Бог, и така се спаси. Ако между днешното решение, връщащо депото в Джерман (защото докато пиша този коментар съветниците приеха решение за разполагане на депото в Джерман), и следващата сложна задача разчетете символите на доверието имате шанс не да подскачате, а да карате безаварийно по магистрала в отношенията с гражданите. Докато доверието е изчерпано от съдържание обаче няма да стъпвате спокойно по плочките. Невъзможно е. Те са в безтегловност.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
