Не съм от най-примерните християни, макар че съм кръстена и макар че съм отгледана от изключително вярващи майка и баба.
Сега от сърце се моля на Бога да ни даде разум! Свише да ни проблесне къде сме, какви ги дробим и накъде сме се запътили. Ясно е, че продукти на комбинация от лошо образование и тотално объркана система е трудно да са с акъла си през цялото време. Предполагам, че ще се съгласите, че лошото образование пласира лош, неграмотен продукт, неспособен да се справи с живота си по правилния начин, камо ли да взема правилни решения за живота и на околните. Тотално скапаната система пък превръща и сравнително интелигентните хора в тъпаци - толкова заобиколки, толкова скрито-покрито, толкова мъгла и толкова прах, че колкото и да си отракан в един момент зъбците ти ще се изхабят. Накрая разликата между теб и класическия тъпак е само начина на мислене, крайното поведение не е кой знае колко различно.
Затова се моля на Бога да ни даде нужния разум, щом няма как да го получим или запазим по… класическия начин.
Защо пак запалих подметките ли?
Личната ми драма с изборите ме изнерви в голяма степен. В неделя водих излишен, но пък дълъг спор с приятел, само защото той не разбра защо не гласувах. Наистина вярвам, че изборите са основен механизъм да запазим демокрацията жива. Но както и да е - не това клиширано изречение е водещото за мен. Досега гласът ми е давал власт на хора, за които съм била убедена, че са правилните хора. И са били. Напоследък гласът ми не даваше власт, но пък даваше подкрепа и благодарност към хора, които защитават ценни и важни каузи. И са. Точно преди година моят глас и гласовете на стотици дупничани и кюстендилци беше откраднат и заменен - с удоволствие гласувах за Зелените, а накрая ни набутаха Бат Сали за депутат от нашия МИР. 100% съм убедена, че гласът не е бюлетина с "Х" или "V", а осъзнат акт, затова съм категорично против задължителното гласуване. 100% убедена съм, че не задължителното гласуване е мярката, която трябва да удави и елиминира безмозъчния, купения и корпоративния вот. За тях (би трябвало да) има полиция, прокуратура, съд. 100% съм категорична, че няма да участвам в избори, докато те се провеждат по правило, противостоящо на Конституцията. По-лечебен ефект за българската реалност ще има не задължителното гласуване, а изискването на образователен ценз. Вярно, обидно е за европейска държава, за една от най-старите цивилизации, но пък това е реалността.
На фона на личната ми драма със задължителното гласуване попаднахме в спектър „нюанси червено”, който иначе дългата бюлетина предлагаше. Най-близо до мен би трябвало да е Трайчо Трайков. Но тъй като гласът е осмислен акт, нямаше как да го дам за него. Първо, защото подкрепя проучванията и евентуален добив на шистов газ. Второ, защото като министър в очите ми обеща, че няма да допусне изграждането на вецове, не само застрашаващи, но реално съсипващи природата - не удържа на думата си. Трето, представлява Блок, чиито представители са едни от най-неприятните и вредни министри (без дори да броим Москов, той е отделна галактика на отврат).
Войводите са абсурдни в същността си, а напоследък поведението и говоренето им би трябвало да доведе не до вдигане на изборните проценти, а до самосезиране на прокуратурата за заплаха за националната сигурност или най-малкото – подбуждане към извършване на тежки криминални престъпления.
За Цецка Цачева моят мотив беше един до изборите - зам.-председател на българския парламент спасява евреите, за да може тя, като председател на НС, десетилетия по-късно да нарече наследници на тези евреи "Некакви баби". А, още един – копаенето в лехата на „тоталитаризма” и „онзи режим”, в която всъщност леха Цецка е пуснала първите си филизи на апаратчик. От неделя мотивите ми се увеличават с всяка изява на кандидат-президента, щаба, партията и придружаващите я като сянка блокове и обединения. Ако има нещо, което не толерирам, не одобрявам и не възприемам, това е агресивното, прекалено дръзко и нападателно поведение и говорене. Мога да приема дързост, но само, ако е акт на смели в същността и поведението си хора. Цачева не е такъв случай.
За Румен Радев личният ми мотив е страх. Страх, че евентуално е почитател на Мада Раша и че макар не точно кандидатура на БСП – може да стане тяхна маша. Дори преодолявайки тези два повода за страх, остава неприятното усещане от компанията му в лицето на Йотова.
Татяна Дончева - представителят й в Дупница. Марешки - пореден Бареков, тотално дърво и дори опасен при евентуално овластяване. (А и аз лично не искам да ни е евтино, а да сме богати).
Другите няма нужда да ги коментираме.
С удоволствие, абсолютно осмислено и въпреки бунта си срещу задължителното гласуване, бих гласувала за Росен Плевнелиев. Причините са няколко, включително и това, че дори в момент на гаф (като леко нескопосанкия му ход на парада за 6 май :)) ) запазва самообладание, запазва чар на присъствието си. Сред причините е и това, че по време на протестите беше единственият държавник със загрижено и адекватно поведение. Но основната ми причина е, че не спря и не спира да говори за Украйна и Крим. 100% съм убедена, че зад позицията му се крие не само мисъл за съдбата на Украйна (което е най-човешкото и политическо отговорно поведение), но и опит да ни събуди по възможно най-елегантен начин. Може би като добър баща е свикнал не да вдига децата с вик за бой, а с пощипване по носа сутрин. Е, точно това прави Плевнелиев. Пощипва/ше ни по носа. Без да всява паника и да вика "на оружие". За какво ни пощипва ли - за Турция, разбира се.
Разбира се, не ми се иска да виждам физиономиите на болните във филията си путиноиди в България, защото това ще бъде в прекалено късен и необратим за България етап, но си представям какви биха били физиономиите им, ако Ердоган каже на Доган да ни спретне един референдум за Родопите и Кърджали. Какви ще са тогава физиономиите на (поне по ЕГН) българите, които не само не виждат връзката и опасността, но и защитават завземането на чужда територия от по-големия. По усмотрение на по-големия, по негов сценарий и негово изпълнение.
Всеки български политик, който говори за падане на санкциите срещу Русия и извършва путинова пропаганда, е предател на българския интерес. По-опасното е, че той е недалновиден, а още по-ясно казано – тъп, щом подкрепя Русия в претенциите й на Голиат, при положение, че българите сме Давид спрямо Голиат и то Голиат, чиято глава в момента бучи като пчелен кошер от ислямистка и милитаристична пропаганда.
Сега сме изправени пред опасност – да не би да се унесем в поклона към Слави и да се премине (и то с овации и викове на одобрение) към намаляване на прага за референдумите.
Поне аз си мисля, че това е не само излишно, но и опасно. Първо, колкото и да ни се иска да сме, не сме интелигентна нация, нямаме инстинкт за самосъхранение и по-важното – мислим със закъснение. Точно както повечето българи изхвърлят книжката с упътване към нов уред/мебел, а я търсят наново, след като сглобяването запецне или строшат придобивката, така и сега гласувалите с "да" за мажоритарния избор се сетиха да питат Гугъл какво е мажоритарен, след като гласуваха.
Референдумът доказа по едно опасно и едно положително нещо.
Опасното е, че продължават да ни водят емоциите в търсенето на месия (а абсурдното и смешното е, че докато ни водят емоциите, ще разчитаме единствено на месия, колкото и калпавци да се изредят за този пост), което на всичко отгоре е ясен признак за липса на разум.
Положителното е, че се показа, че ако трябва да се реши важен за спасението и оцеляването на България въпрос, ще сме способни - въпреки слабото обяснение на въпросите и отдалечеността им от същината на важното за добруването и напредъка на нацията и държавата ни, се достигна висока активност на референдума, т.е. българите са способни да прескочат сегашния праг, ако пожелаят.
А че турският въпрос въобще не е толкова безобиден (в никакъв случай обаче не крещя „на оружие”) доказва новината от днес. Мюсюлманското изповедание отново започва дела за собствеността не на десетки, този път са стотици имоти в България - настоящи музеи, галерии, паметници на културата. Делата вече са образувани, въпреки че в началото на годината има решение на ВКС, обезсмислящо тези претенции. Това е факт. А претенциите за Дупница този път, май, няма да са само за сградата на Галерия Джамията.
На всичко отгоре, това се случва на фона на зловеща пропаганда за величието на Османската империя и армия, течаща с пълна сила в Турция.
Пак казвам: не крещя „на оружие”, нито е редно някой да го крещи, нито да се толерира, ако някой го крещи.
Не е нужна паника и емоции, трябва разум, да изискваме разум. Трябва да бъдем разумни, да не изпадаме и толерираме истерии от патриотарски изблици. Да внимаваме да не се подхлъзнем на популистка кора, защото пързаля по-лошо от динена. Да внимаваме като си изписваме веждите, да не си извадим очите.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
