Новината, че партия с един депутат печели изборите в Литва бе отразена от световните медиите като някакво извънредно събитие.
Какво извънредно събитие може да бъде такава новина за народонаселението на България? Алоу!
Ние си имаме ½ депутат - с ½ от долните крайници в управлението, а с другата ½ в опозиция. Не говоря за качествата (или липсата на такива) на Радан, просто ме е яд, че една Литва може да е световна новина, а неговата поза да не е, особено след като преди дни изока (да, правилно четете) в ефир „Бай х’й”. Шапки долу! Иска се смелост да се изокаш, особено от неудобната поза, в която Радан съществува.
Не се заблуждавайте, темата обаче не е Радан, нито Бай. Отдавам им заслуженото, само защото ме инспирираха за заглавието.
Изплъзването на обидна дума когато бях дете се наказваше със строг поглед, поучителна лекция и наказание от сорта да не гледаш единственото детско филмче в телевизионната програма за деня. За изокванята като на Радан санкциите бяха много по-строги, помните ли?
Сега е лесно да напсуваш и да изстреляш няколко патрондаша с обиди и вместо да те смъмрят ти се кефят, ‘щот, нали, раздаваш го дупе и то вървежно дупе. Друго си е да ги туриш всички на майната им, вместо да ги оборваш с доводи, да се хабиш с аргументи. А и като каканижеш изглеждаш като кокона и женчо, като превзет бъзливец. Друго си е да ръгнеш една сочна - ех, каква смелост, каква мощ, каква сила и мъжественост има в тези от едва до пет думи..., а и има ли аргумент, който да им се опъне. Алоу!!
Потръчковци
Тази дума баба използваше, когато й кипнеше от лицемерното, угодническо и слабохарактерно поведение на някого. Сега, за да сме в унисон със съвременното темпо, да сложим отпред едно Бай - Бай Потръчковци или може би за по-точно Байчета Потръчковци.
Е, точно те са ми на думата. А са там заради „сделката” СЕТА. Мъхъм. Онова чудо невиждано, дето да му се неначудиш какво чудо е.
СЕТА е бизнес или по-точно бизнесинтересите на търговски корпорации, които ще налагат корекции на национални политики по свое усмотрение. Т.е. сравнението с присъединяването на България към Европейския съюз и последвалото ремонтиране на националното законодателство по европейското (цел на което сравнение е да ни успокои) е абсолютно неподходящ пример. Защото сега преговарящите няма да са правителства с правителства, сега от едната страна ще стоят търговски компании. Т.е. бизнес, който никога (то не се и иска, де) не е разисквал, писал и подписвал документи, декларации, закони, харти, Конституции, подчиняващи правилата на човека, на човешкото здраве, човешкото щастие, човешкия живот и човешкото благополучие.
И то бизнес, който не плаща данъци, осигуровки, болнични, не дава работа в Европейския съюз, а в Канада и САЩ.
СЕТА отнема регулиращата функция на правителство/държавата да оказва контрол над корпорациите, а ги поставя наравно в преговори, дори се стига по-далеч – дава правото на търговските компании да съдят държавата, ако тя се опитва да изпълнява функцията си за защита на потребителя и националния интерес.
СЕТА ще отнеме и основните инструменти за овладяване на срив на националните икономики – митата, ограниченията върху чуждите стоки и валутните курсове, трите ключа, извадили американската икономика от голямата депресия. Същата тази американска икономика, която сега намира път да залее Европа през съседна Канада. Освен това подписването на СЕТА дава възможност за ново отваряне на исканията за подписване на търговско споразумение между САЩ и ЕС, което бе спряно заради протести из цяла Европа.
Добре! Това май е прекалено сложно. Да оставим настрана какво ще се случи с издишащата българска икономика...
СЕТА ще пусне по щандовете продукция, неотговаряща на европейските стандарти за качество, както и ГМО хранителни продукти. В момента дори Канада обжалва забраната за ГМО храни на територията на ЕС. То и ГМО-то много сложно, затова с една дума – опасно за здравето.
Да приемем, че няма никакъв, ама никакъв проблем със СЕТА. Да си представим, че наистина ще тичаме щастливи в магазините и ще купуваме кюфтета за 2 ст. броя, ще се наливаме с безалкохолно за 11 ст. двата литра по семейни празници, ще се бутаме пред щандовете за замразена риба по 13 ст. килото... Кой го боли за здравето, важно е да сме добре докато сме живи, пък и така, ако е по-евтинко, още по-добре.
Да си представим, че българската икономика се надигне изпълнена с невиждано досега желание за работа, просто защото насила е държана в изолация, без стимулиращия гъдел на конкуренцията...
Дори и тази картинка на предоволни потребители и възмъжала най-сетне родна икономика обаче не оправдава Байчетата Потръчковци
Това нашите родни министри, де, които днес „родиха” официалната позиция, че България ще подпише СЕТА. (Една скоба: Това не е официална позиция на България, а на правителството, само на правителството и на никой друг, освен правителството). Не ги оправдава, защото поведението им е угодническо. Извадиха си химикалките за „йес” без да обяснят, без дебат, без ние, а предполагам и те, да знаят какви въобще ще бъдат последиците. Не направиха анализи, не ги представиха за дебат, не поканиха бизнеса, браншовите организации, НПО-тата за защита на потребителите, даже и парламента (в парламентарна република) е в неведение – точно затова позицията не е на България, а е правителствена.
Трайкомълчанковци. До днес, когато пресслужбата на МС разпространи текст от страница и половина. А ние на юнашко доверие трябва да приемем, че това е обстоен и верен превод на онези 1600 страници, придружаващи договора за СЕТА. Да приемем и по-важното, че те, министрите, имат представа за реалните последици за България, че могат и ще защитят националния интерес и тази защита в последствие няма да източва и без това изтърбушената хазна с разноски за дела. Мерси! Не ми се врява, но пък се сетих за този откъс от детска песничка:
Отишъл Бай Пръдешко в кино „Капитол” и седнал Бай Пръдешко на счупения стол!
На Байчетата Потръчковци (защото това не е черта на само това правителство) често им се случва да ни уреждат с място точно на счупения стол. Нормално, като не мислиш, не се оглеждаш, а тичаш да се нагодиш – и в празен салон пак ще вирнеш краката – шегичка от съдбата за липсата на гръбначен стълб.
А липсата на скеле (под формата именно на гръбначен стълб) под костюмите се доказва с още едно – невероятна гордост, преливаща от доволни лица, когато ни се съобщава, че е договорено падането на визите за Канада. Държат се така, сякаш те са водили преговорите и те налага правилата.
Първо, че морковът беше подаден от Отава (все още имаме краткотрайна памет). Сладко, малко морковче, което Канада преспокойно може да подхвърли към бежански настроените България и Румъния, защото е минимална цена за исканото „йес” - все пак към далечния и мразовит паралел няма да се втурнат тубми роми, нискообразовани работяги и дебеловрати крими субекти, предпочитащи топлите и по-близки дестинации. Какви българи ще получи Канада? Свестни! А и да заминат, да заминат, колко българи ще заминат? Тук пак ще си останат достатъчно отворени гърла пред канадско/американските компании, като бонус към пазара на Европа.
После, че точно тази цена звучи като опит да бъде купено мълчаливото съгласие именно на мислещите българи – ако стане зле, поне ще може да бягате.
Най-трагичното е, че Байчетата Потръчковци, независимо тези или следващите (все са си еднакви) ще гарантират защитата ни от СЕТА на по-късен етап. Т.е. ще се иска вола. Ами да, вярвам й на Меркел, че ако се наложи ще разтрогне договора в името на интереса на германската икономика. А вие вярвате ли на Байчетата Потръчковци, че биха извадили стоманен комплект х’й. Мерси! Аз не! Още се мотаем за „Белене”, за картелите... Ами, не! Аз не! Не вярвам. Точно затова се надявам Валония да не се огъне! Дано ни спаси чужда помощ. Но за щастие, а и за разнообразие, този път няма да плащаме с нахлуване в територията ни и издевателства над националния ни интерес, че някой ни спасява от робство.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
