Законът (би трябвало да) наказва не само преките извършители на престъпленията, но и помагачите. Поне така е записано в Наказателния кодекс, а колкото и да се съмняваме в съдебната ни система, не са малко онези, които от личен опит могат да разкажат защо вече съжаляват, че са се спотайвали безучастно или са осигурили път и сили на някого да наруши закона.
За това си мисля от доста време.
Поводът обаче не е изчезването на зимнините на леля Данче, нито източеният резервоар на съседа Димитър.
Поводът е Аферата „Здравеопазване”, която, сигурна съм, не би могла да се привиди на гениалния ум на Агата Кристи (макар да е била медицинска сестра в едни меко казано трудни времена), нито би могла да бъде разплетена от Арсен Люпен (въпреки остротата на детективско-престъпния ум на героя на Морис Льоблан ).
Аферата „Здравеопазване в България” - криминале, което започна да се пише в далечината на студентските ми години, но неуморно продължава да държи ума ми в напрежение до ден днешен. За съжаление не с художествените си похвати, нито с харизмата на главните герои, нито със сложната психология на престъпните схеми. Тц. Не.
Това е криминале по нашенски. Както един немец не би се засмял на английски хумор, но би паднал от смях при прекатурването на баба му по заледените стълби, така и нашето криминале не е изтънчено като опънатото малко пръстче на Поаро, докато пие билков чай, а е по-скоро драма (типичното за нас) на нахлуващия през (или най-добре барабар с дограмата) прозореца обладан от зли намерения прототип на Бай ни Ганя. Това криминале не души с перлена огърлица нечия бяла гушка, а е хорър на затворените в къщата на „Убийствен пъзел”, които и самонаранявайки се с желанието да се спасят - стават на кайма.
Само дето стените на нашата къща са се ширнали по държавните ни граници, а коридорите и стаите на мъченията са ясни - тези с щедро оставената да свети крушка са няколкото големи града, в които си мислим, че като може да видим какво ни се случва, би могло и да оцелеем. Килерите, които в нашата къща са повече от оригиналната, са не само оставени в пълна тъма, но и са шумоизолирани. Сещате ли се, това са провинциалните градове и села, в които и да викаш за помощ, най-много може да се надяваш на някой билкар или пенсиониран фелдшер.
А най-големият хорър в Аферата е, че не само Джап не ще да се появи с подкреплението на няколко Бобита, за да изтракат с белезници, но и не си сигурен, няма как да си сигурен - ти от кои си?!
Отклоних се. Извинете ме. Но това е черта, за която и колкото да ми се сърдите, няма как да я променя.
А усетихте ли накъде вървим в този сценарий? В тези няколко абзаца?
Вървим към пледоарията. Щом нашето криминале държи да ни има за читатели през толкова много години, без да иска да признае, че ако не беше у нас, единствено би видяло издаване под формата на полицейски бюлетин от няколко реда, а не на сага с нескончаемото „Очаквайте продължение”, то и ние имаме право да влезем в ролята на съдии (но не и съдници, че нали още не сме се изяснили кои сме точно).
Пледоарията:
А вие, другарю, плащате ли осигуровки?!
Ако отговорът е „да” много ми се ще да ви изкрещя в лицето, точно като Червената Кралица „OFF WITH HIS HEAD!"*
Но пак бързам...
Какво е Здравната каса в България?!
Точно така, браво! Касата си е каса, т.е. сейф. За това си стискаме ръцете. Обаче сейф като сейф ли е?
Точно така, стискаме си ръцете пак! Е не е!
Кой уважаващ себе си сейф ще търпи белезите на надупченото буре от вица за лудите? Кой сейф би се чувствал Някой, ако вместо да крие доволно напълненото си търбухче зад плюш или поне Ван Гог, го пипат мазни ръчички час по час; ако във вътрешния му мир постоянно нахлуват някакви глави с пригладени коси да видят има ли какво още да изстържат от коремчето му? Кой сейф, пък, ако щете и най-нисщестояща каса в колхоз би търпяла това...
Значи, какво излиза - Касата е каса, но не е сейф, а пробито буре! Всъщност толкова пробито буре, че колкото и да се взирате не може да разберете кое му е горе и кое му е долу, защото си няма нито капак, нито дъно. Вярно, има няколко обкова. Трябва да ги отбележим, защото са изработени след конкурс за обществена поръчка все пак.
Та, Касата е буре. А кой държи най-ценното си - парите и здравето в пробито буре? Кой? Чувала съм за буркани, но задължително дебелостенни и задължително поне под няколко пласта почва и няколко небрежно нахвърляни за декорация камъчета. Чувала съм и за дюшек, но задължително със защита, по-сигурна от цифров код, а именно канап и бабинска игла.
Чувала съм и за криогенни камери, замразяване на стволови клетки, отглеждане на органи в разтвор, но колкото и да сме далече от докторската степен се сещаме, че едва ли някой нарочно и с умисъл би сложил здравето си в решетъчна лъжица за пържени картофи, та камо ли в нашата каса с дупки, като от забързал се нанякъде джип.
Добре, стискаме си ръцете, нашето буре би ползвал някой със съмнително, да не речем обидно количество интелект и инстинкт за самосъхранение.
Кой пълни Касата-пробито буре?
Да, ти, другарю, аз (от време-на време), всеки навършил пълнолетие. Макар множеството доказателства за съмнителното количество и качество на интелект у нас, все пак зрели единици на обществото хвърляме кой с лопата, кой с щипка, в бурето с ентусиазъм.
Пълним бурето - това същото, което си няма нито капак, нито дъно.
А кой бърка в него, кой нарушава храносмилането му и вътрешния му мир с постоянни интервенции от вси страни?
Така е, другарю, не сме ние.
Орди джипита, легиони стоматолози и аптекари, и болниците, да, другите пробити буренца, без „горе“ и „долу“.
Болниците, в които на действащи щатове се водят лекари, бивши преподаватели на други лекари, вече покойници поради старост...
Болниците, в които влизаш със запек, но излизаш с епикриза за прекаран инфаркт, например.
Болници, в лекарите слъгват, за да оцелеят, а пациентите мълчат за подменените епикризи по същата причина.
Джипитата, които ако не са ви близки роднини или приятели, трудно ще ви познаят по лице, камо ли по досие на заболяванията.
Джипитата, които ежемесечно прибират субсидия, за това че още дишате, без нито един хрип или болки в рамото...
Стоматолози, които само у нас са на такова ниво, че могат да лекуват изваден зъб и то по няколко пъти, но иначе да се затрудняват да произнесат фамилията ви, когато се наложи да ви лекуват. И да, всички тези легиони са изключително пъргави, когато трябва да носят бумаги, за да си подават отчетите за добре свършената работа, но ги сварвате в най-дълбокия им сън или на най-сладката им дестинация в круиз, когато трябва да ви окажат помощ в замяна на дългогодишната, ежемесечна субсидия.
Чудно е и че всички те не се бунтуват, даже напълно избягват темата за пробойните в нашето буре, но изпадат в ужас и припадък, ако в собственото им черпаче под водопадите от пробойните на Касата се отвори дупчица от санкция или избягал пациент.
И, о, да, чиновниците.
Същите, които странно как още не са се покрили с мъх... или поне с някоя паяжина над слой прах. Защото на скоростта им за обновяване на списъци с лекарства и заболявания биха завидели и Ентовете**! Такова спокойствие, и то когато говорим за здравеопазване. Басираме ли се, че ако бяха супервайзери в „Плод и зеленчук“ биха пласирали стока, способна да се превърне единствено в компост.
Чиновници, които подобно на здравната министърка, постоянно ни уверяват, че проблемът не е в тях, а в лошите чичкодокторовци (образ, създаден именно от превръщането на системата от здравна в чиновническа), но без да искат да посочат и накажат поне един такъв зъл екземпляр на здравната система.
Най-лудото нещо, по-лудо и от най-лудия виц за луди, което чувам когато ножът опре до кокал (не на пациента, разбира се, а на системата), е че трябва да се наказват хората, които не плащат осигуровки със затвор, че трябва НАП да се впрегне под камшик да гони неосигурените в името на това да се напълни продупченото буре.
Това не само е обратно на логиката, но и противоречи на закона.
Защото докато няма и един зад решетките за източване на парите за здраве, нито един уволнен или поне разплакан от срам, всяка внесена осигуровка е престъпление. Наказуемо като съучастие в кражба и престъпно бездействие.
Всяка една платена осигуровка е капка от вината за измирането на онкоболните, на мъчителното съществуване на пеперудените деца, на сърдечния разрив на майките на деца с епилепсия, които не знаят с каква цена ще заварят лекарството му идния месец...
Здравна система, която не само понася пред очите й дължината на списъка с болни, които разчитат на помощ със SMS, но и благосклонно решава да добави средства за лечението им ако има възможност; която вместо да се вслуша в спешните медици в София, ще ги подменя, въпреки кризата за кадри в страната; която понася умиращи деца, нуждаещи се от лекарства, а не бърза да редактира списъците си; която всъщност и да действа, и да бездейства е престъпна в същността и употребата си; такава система се нуждае единствено от дисциплинарно уволнение... а защо не и евтаназия.
Аферата „Здравеопазване в България” е гнусна като окървавена марля и отровна като предозирана упойка.
А, ти, другарю, продължавай да плащаш, продължавай да изпращаш SMS-и и да се разплакваш от тежкия поглед на Бети; продължавай да плащаш, да псуваш системата и да траеш като пукал, когато от ограбен те принуждават да станеш помагач в собствената си кражба. На здраве и пари.
Продължавай да си мислиш, че единственото лечение на здравеопазването е в спешните преводи и въобще не обръщай внимание, че те са рекет и пладнешки обир.
Продължавай, но бъди здрав, защото такова здравеопазване е само за здрави.
П.С. И не смей да взимаш болничен, защото и да си с ОВИ или диария, трябва да издържиш - най-преследваното престъпление от Системата е болничния ти за нервен припадък, високо кръвно или грип. И убий грипа - той създава единствените обсъждани „доказателства” за кражба от системата - много болнични в един период.
*От англ. – „Отсечете му главата“, цитатът е от „Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол.
** Приказни същества-гигантски, говорещи и движещи се дървета, от трилогията на Толкин „Властелинът на пръстените“
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
