С това есе Марио Емилов спечели конкурс, организиран от Областна управа и бе награден от губернатора Иван Каракашки.
Свободата е както най-ценното, така и най-недооцененото човешко благо, което, за съжаление, повечето от нас приемат като даденост. Едно от нещата, за които съм искрено благодарен на родината си, е, че като нейн гражданин аз съм преди всичко -свободен. И, възприемайки себе си като буден млад човек, за мен може би най-важното, а и най-значимото е следното право, което Конституцията ми гарантира: „Чл. 37 (1)... свободата на мисълта... е ненакърнима”, защото без него смисълът на думата „буден” едва ли би бил същия, без тази свобода светът, в който живея нямаше да бъде това, което е днес.
Вземайки предвид, колко важна роля има за развитието и прогреса на човечеството, за демократизма, дори за това днес ние да съществуваме като нация, с увереност мога да твърдя, че свободата на мисълта е най-ценното конституционно право, което Конституцията ми дава.
Може би най-логичният въпрос към това мое твърдение е - защо? Нима правото на живот, на здравословна среда или свободата на придвижване не са по-важни? Не може да се отрече, важни са, както за човека, така и като цяло за всички живи същества - без тези „права” (или по-скоро условия) трудно бихме съществували. Това, което ме мотивира да избера мисълта, като защитавана ценност, е фактът, че тя е човешкото качество, на което се дължи до голяма степен цялостният напредък на обществото. Нима не е така? Благодарение на мисълта изследваме и изучаваме заобикалящия ни свят, овладяваме го (до колкото е възможно) и така създаваме блага, без които животът ни не би бил същият. Не ме разбирайте погрешно - всеки притежава способността да мисли, а когато говорим за прогрес е нужен, също така интелект, разум и опит. Единствено обаче свободната мисъл, чрез своята индивидуалност и нетипичност дръзва да се откъсне от общоприетите представи, за да опознае непознатото и да открие нови светове - светът на Космоса, на природата и като цяло необятният свят на науката - двигател на прогреса, а също така моя страст и надявам се призвание. Едно нещо не може да се отрече - днес сме това, което сме, благодарение на ума и способността му да мисли отвъд границите на видимото, да претворява идеите си от нещо въображаемо в нещо реално. Смятам, че дори аз самият с принципите, идеалите и интересите си, съм личността, която съм, вследствие на свободата на мисълта днес, а и в миналото.
Да, чрез свободната мисъл се опознават светове, но и се създават такива, дори съвременният демократичен свят, е плод на този вид мисъл, която е преодоляла статуквото (автократизъм), водена от стремежа към справедливост и по-добър живот. Но не бива да се пренебрегва фактът, че свободата на мисълта е не просто условие за възникване на демокрацията, но е и основа за нейното пълноценно функциониране. По какъв начин свободната мисъл стои в основата на демократизма? Първо, трябва да се припомни с какво е свързана идеята за демокрация - гласност, мнение, диалог и т.н., иначе казано, тя се свежда до диалог между личности с различни мнения, които имат равна гласност и се стремят към консенсус (който да е рационално решение на проблема). Но какво мнение и каква гласност би имал човек, който чрез определени методи (възпитание, пропаганда и терор) е принуждаван да мисли и да се изразява в „духа” на дадена идеология? Преди да продължа със съждението си мисля че е важно да се отбележи, че свободата на словото и на изразяване на мнение са крайъгълен камък на демокрацията, но са неосъществими при несвободна мисъл, тъй като те са нейна проекция (на мисълта) - чрез словото изразяваме мнение, а то е това, което мислим за случващото се около нас. Следователно, когато обикновеният гражданин бива притискан да мисли по определен начин, различен от истинската му гледна точка, то мнението му се изкриява, така че диалогът между управляващи и управлявани става непълноценен, защото мнението на народа вече не е адекватен коректив. Самата демокрация има двойствен характер - основава се както на единомислие (за да се стигне до консенсус), така и на индивидуализъм, чрез който да могат да се погледнат всички гледни точки на проблема, но за това е нужна свобода на мисълта, защото тя е именно това - независимост на личната позиция на индивида от останалите гледни точки.
Демократизъм, справедливост, просперитет - всичко това днес за нас българите едва ли би било така, ако България не беше свободна. Една от основните причини днес ние да се наричаме българи, да се радваме на прекрасната природа, с която родната земя е надарена, и да се гордеем с велика история и богато културно наследство, на което редица страни биха завидели, се дължи на нашите предци. Онези наши предци, които са дръзнали да се опълчат на гнета и тиранията, въпреки страха, онези наши предци, които макар и необразовани в голямото си множество, разбрали, че за да получи това, което най-много иска, човек трябва да е готов да жертва и малкото, което има. Герои, храбреци и патриоти, които макар да живеят в несвободен свят, притежават най-ценното благо - свободната мисъл, свобода, която първа е отприщила искрата и е задала съдбоносния въпрос „Защо не?” - мисъл, преобърнала представи, разрушила светове и поставила основите на бъдещето, върху останките им. Днес или утре - свободната мисъл винаги ще осветлява пътя към справедливостта и добруването на българина, но съм абсолютно сигурен, че без свободолюбивите дейци от миналото, България, може би щеше да съществува само в учебниците по история.
Виктор Юго е казал „Най-важната задача на цивилизацията е да научи човека да мисли”, а според мен ако има правилен начин, по който да мисли човек, то това е мисълта, нетърпяща ограничения, гледаща отвъд бариерите и хоризонтите, защото ако се замислим малко ще стигнем до извода, че границите са просто мислените линии, които човекът сам поставя. Не бива, също така да забравяме че мисълта е като река, опитаме ли се да я насочим в посока различна от коритото й нанасяме големи щети върху природата, в случая и върху самите нас. Защо смятам свободата на мисълта за моето най-ценно конституционно право? Защото благодарение на нея живея в свободен свят, какъвто е днешният, и най-вече имам честта да се нарека българин.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
