Волната програма на волния Волен преля чашата

Лидерът на Атака шамароса държавата, ама дали ще ви отрезви

Десислава Панайотова-Янкова
22.05.2013
размер на текста:

Политиката в България отдавна не е политика, за съжаление не е и цирк. Просто защото няма нито държавници, нито финеса, отдадеността и таланта на изкуството. Политиката в България е обида и посегателство над личността на гражданите и достойнството на Родината.
Един малък мъж, облякъл се в ризата на политик, само и единствено благодарение на недостатъчното бели ризи в наличност, шамароса държавата през лицето.
Волната програма на волния Волен стигна дъното на безочливото нахалство, простащина и безнаказана разпищоленост, недопустими за редови българи, камо ли за властовици.
Волният Волен не е като волния Уили. Не е симпатичен като Уили, не е добронамерен, нито знае цената на живота. Единствената прилика между тях е, че са мечтатели. Но докато Уили мечтае за съвършенството на свободата и заплаща за нея със себе си, волният Волен мечтае за кафявата риза и иска другите да я платят.
Няма нищо по-опасно от кафявата риза. Няма по-опасно от човек, който я иска. Няма нищо по-опасно от човек, който я е облякъл. Няма нищо по-опасно от решенията на кафявата риза. Няма нищо по-опасно от това да си с нея или срещу нея.

 

Кафявата риза е разликата между румените бузки на национализма и озверелия ритник на фашизма

 

Румените бузки на национализма са вкусни като кюстендилски череши, омайни като тракийски песни, романтични като дантелените чадърчета от царско време, разтуптяващи като погледа на четник, заслепяващи като покритието на царска тиара. Национализмът може и да е допинг за турчетата, платили златните медали за България със синини по хълбока, вдъхновяваща песен като от сирени за победоносния марш на войските с трибагреника, магията, която може да превърне и Мунчо в лъв на световната сцена.

 

Национализмът е невидимата канава, която държи съчките на племето в добро и в лошо заедно,

 

в името на миналото и в името на бъдещето.
Започне ли да го стяга яката на кафявата риза обаче той губи силата си на допинг и става умопобъркващ наркотик и за водачите, и за водените.
Национализмът е част от кръвта и дъха ни. Няма нужда от нищо, за да го има и да прави своите магии.
Национализмът с мераци за кафява риза обаче има нужда от заблуда, от беднотия, от социални и природни бедствия, за да расте и да се множи като плесен.
Българската кафява риза няма идея, но пробутва чужди идеи. Не иска власт, защото няма решения, но иска да е във властта, за да се прави, че може да влияе на решенията. Тя иска уважение, но не уважава нищо. Българската кафява риза дори не е спретната, не е изгладена, не е благоуханна и готова за марш. Тя смърди на популизъм, избиват я тъмни петна от скритите, но не и невидими черни каси, вони на остарели тези и загниващи скоропоговорки.
Тя няма воля, има Волен.
А Волен преля чашата с волната програма, която ни поднася като политическа програма.
Волен наруши обществения ред. Заобиколен от депутатите си нападна журналист подобно на алфа мъжкар и глутницата му. Пред най-високия символ на държавността ни - Парламента. Не лустроса езика си, поне ей така от популизъм, чийто основен носител е днес, а го обърна като змийска цепка към един от гражданите, чийто интереси наужким ще пази. Не се посвени да разлюлее с крясъци паветата, чийто тънък люш от токовете на държавността би трябвало да уважава.
Волен вдигна ръка на полицай и му крещеше като на хваната в грешка любовница. Волен постави мечтата си за кафявата риза над униформата на полицай Тодоров.
Волен наруши закона. Позволи си да наруши обществения ред, а после да блъска и крещи по униформен, та дори и да го плаши с шефове и началници.
Волен е болен зъб в гниещото чене на властта, което обаче не спира да те ръфа, Българийо, докато ти казва, че ще те цери.
Волен зашлеви държавата през лицето, но дали ще те отрезви... или ще продължаваш да даваш вноски за мечтаната му кафява риза?

 

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров предизвика шумен скандал пред Народното събрание, което напусна, отказвайки да гласува на първото му заседание вчера. Първо той влезе в схватка с журналист, а след това и с униформен полицай. Сидеров бе пресрещнат от журналиста Теодор Ангелов от СКАТ, който искаше да му вземе интервю. Сидеров и няколко негови депутати обградиха журналиста, притиснаха го към стената на парламента и с обръщения „бе” поискаха той да се извини за думите на собственика на СКАТ Валери Симеонов, че привържениците на "Атака" са "лумпени". На журналиста му се наложи да поиска помощ от полицаите, които охраняват парламента. Когато униформен се опита да се намеси обаче, лидерът на "Атака" насочи гнева си към него, блъсна го в корема с думите: "Нямате право да бутате народен представител. Как се казвате? Кой ви изпрати, Цветанов ли? Защо се намесвате където не ви е работата?", крещеше лидерът на "Атака". Видимо притеснен, служителят на МВР обясни, че не го е бутал, а се опитал да изпълни задълженията си. Той заяви, че ще извика своя началник, но Сидеров продължи да му вика и да го пита от кое РПУ е, за да го откара при началниците му за справка. Накрая полицаят беше принуден да се извини.

Най-четено

Темите от "Коментари"

Етикети