Лявата вълна започва да се надига в стара Европа. Победите на Франсоа Оланд на президентските избори във Франция и лейбъристите в местните избори на Великобритания са само началото.
Стремежът към справедливост и достоен живот на милионите онеправдани от тежката икономическа криза временно може да бъде спрян , но не и напълно игнориран.
Онова , което по естествен начин става в две от цитаделите на капитала обаче по странен , но напълно закономерен начин ще подмине България въпреки звуците на празнични фанфари в ушите на Сергей Станишев и компания и високо вирнатите им носове.
За да те уважават и подкрепят в лява Европа , за да имаш претенции да направляваш нейното развитие трябва да си силен и в къщи.
Никой не взима на сериозно приказките с български патент за многобройните политически загуби, които автоматически се превръщат в Победа.
Две седмици преди конгреса на БСП може да се каже, че лидерският двубой между С.Станишев и Г.Първанов се изроди и затъна в личностни нападки, удари под кръста и дребнотемие.
Говори се за всичко , но не и за същността на политиката , която ще мобилизира и вдъхнови левите избиратели.
Оздравителните процеси вляво така и не се състояха въпреки големите обществени очаквания.
Червените апаратни специалисти по непостижима демагогия, празно дърдорене и показно бездействие пак постигнаха своето – в името на своето политическо господство те успяха да откраднат и пропилеят още 4 години от бъдещето на левите хора в България.
БСП в този и вид няма никакъв шанс за парламентарна победа през 2013г.
Как да я постигне след като премиерът , като публична личност се приема по-добре от наемните работници отколкото самообявилите се техни защитници, с леви претенции.
По интелегентната част от управляващите са наясно с бутафорната сила на победителя от блатното статукво. Затова и всячески го толерират и величаят.
Те осъзнават , че тяхната истинска опозиция не са той и неговите червени шамани , а последствията от икономическата криза.
Днес много политически анализатори се опитват да предвидят бъдещата политическа съдба на бившия президент Г.Първанов.
Някои от тях вече обявиха неговата политическа смърт – съждение , което е далече от реалната истина.
За Г.Първанов може да се говори всичко , за моралността на мотивите му да участва във вътрешно-партийния сблъсък, за грешките по време на управлението му и т.н.
С действията си обаче той вълно или неволно обслужва обществената потребност да се преодолее несъответствието между огромния ляв потенциал и неговата жалка политическа реализация.
Дали ще изчака своя шанс оставайки в БСП след неизбежната конгресна загуба или ще продължи напред ни предстои да видим.
Едно е сигурно , че човек , като него в разцвета на политическите си сили, няма да седне да чете лекции и да пише мемоари, а ще продължи активно да участва в реалната политика.
Левият политически абсурд в България все някога от някого ще бъде преодолян и заслужено отречен и заклеймен.
Защото никой не е по-силен от диалектиката на живота и неговите закони за социално-икономическо развитие и обществен баланс.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
