Имаме ли право да не харесваме властта?! Това се решава в Дупница. Снимка: Getty Images
Страдаме от липса на лидери. На мъжкари в политиката, пък били те с пола и брошка като Маргарет Тачър.
Скоро четох блестящ материал, който без да има нищо общо с политиката, сочеше точно извора на бедствията - липсата на тестостерон. Не се подхилквайте, не говорим за този, който превърна Бил Клинтън в посмешище, а за онзи, който изведе Европа по-силна от всякога след Втората световна война.
Не говорим и за широките рамене на премиера, защото след три години и пеленачетата трябва да са разбрали, че управленческите решения на Борисов са хибрид между танго и ръченица. Точно хванат темпото, и се завъртят на пета на 180 градуса.
Сещате ли се вече за какво говорим?
Говорим за лидери. Които няма нужда да дундуркат бебчета, за да покажат загриженост. Които няма нужда да виждаш, за да знаеш, че са там. Които няма нужда телевизиите да показват подпухнали рано сутрин, за да повярваш, че денонощно мислят за теб...
Говорим за лидери. Които нямаме.
Европа ги няма.
България ги няма.
Дупница ги няма.
Има овчари, които изпълняват ролята на „водачи”. И това е, с което искаме, не искаме сме се примирили. Въобще не се опитвайте да ме убедите в противното, дори и ако сте от онези, които ежедневно постват язвителни статуси за властта във Фейсбук.
Примирили сме се. Факт неоспорим. Това докъде се простира търпението ни ще покаже дали сме овце и дали си заслужаваме спънките на краката и остена в ребрата.
А над това се замислих, след като председателят на Общинския съвет Ивайло Константинов внесе жалба в прокуратурата срещу гражданка на Дупница.
Честно казано такова изумление не ме беше спохождало от доста време.
И не защото в последните години бях свикнала до такава степен с кънтежа на мълчанието в Дупница, че изразът на каквато и да е гражданска позиция би ме проглушил, а защото властта се опитва да заглуши последните права на гражданите. Като тя, властта, проектира върху себе си характеристики на гражданин и търси права по тях.
Няма такъв филм!
Властта има права - да взима решения вместо гражданите, да кара служебни коли, да прибира бонуси, да определя потока на парите и приоритетите на същите тези граждани, да излиза в обедна почивка и сутринта. А защо не и при нужда да внася докладни в унисон с личния си интерес, да лобира за фирми и „свои”...
Властта може и да има човешко лице, но е институция и нищо друго! И тя, властта, е поругана само когато са осквернени държавните символи, но не и когато влизаш на среща с представител на властта в кабинета на властта.
Няма такъв филм! Даже за момент забравих, че от 15 г. в Дупница няма кино.
Не знам за подобен случай. Може да ме подсетите. Но в момента Дупница е на прага да влезе в новините с пореден абсурд, пред който изчезването на Галеви ще бъде анимация за лека нощ.
Прокуратурата в Дупница точно сега преценява има ли в България граждански права. До къде се простират и каква е дефиницията им.
С нетърпение чакам отговори на въпросите:
Можеш ли да изразяваш лично мнение?
Можеш ли да търсиш отговорност на властта?
Може ли да питаш?
Може ли да се съмняваш?
Може ли да не харесваш властта?
Или това е задължение?
Страдаме от липса на лидери.
Страда Европа. Върти се в кръг и вместо сянка на Чърчил, вижда само поредната дупка за стягане на колана.
Страда България. Носим се по вълните, но вместо Симеон Велики пред руля, част от електората се готви да бабува на поредното „царче” и „бойкоборисовче”.
Страда и Дупница. Вече е задължение не само да плащаш синя зона, че си паркирал в дупка; да плащаш за барбекютата на парка, нищо, че са направени с твоите данъци; да чакаш как ще се доогрози града - но трябва и да харесваш това. Мълчаливо. Че иначе на прокурор!
Like or die! Няма такъв филм.
Или поне докато главните герои не са истински герои...
*Харесвай или умри
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
