Какво загубихме със смъртта на патриарха, че да скърбим като нация? Тази сутрин някой от лицемерните ни политици каза-бащата на нацията. Е, радвам се, че не познавам такива татковци! Чухте ли поне един път този баща да казва "Мили мои чада, не се страхувайте, не скърбете, не плачете. Развивайте се, уважавайте се, бъдете и знайте че Бога е с вас и във вас, защото сте кръстени в православието". Чухте ли го по време на гладията и геноцида по времето на Жан Виденов, чухте ли го когато дечицата загинаха в Лим, или когато българските войници бяха убити в една чужда война? Чухте ли го, когато държавата е извършвала и извършва извращения с нацията? Чухте ли го, да предложи дата на която да почитаме свещениците и монасите, убивани, изнасилвани и разчленявани от същата тази БКП, направила го патриарх? Чухте ли го да каже "Чада, недей те да търсите Бога в смъртта, проповядвана в сектите, защото Той е живот и любов, Той във Вас". Видехте ли да вдигне ръка срещу отровата в храмовите свещи, които палим за здраве, а са токсични не само за нас и милите баби, служители в храмовете, а и опасни за иконописите устояли на чужди вери? Видехте ли го да отвори обятията си за децата си, изключваме прегръдката на покаялите се недопокаяли комунисти? Какво я вълнува църквата освен делбата на имотите и неплащането на данъци? Вълнува ли се от настъпването на радикалния ислям и от строежа на джамии, каквито не е имало в такова изобилие и в турско (на глава мюсюлманин)... Видяхте ли да ни призове пред олтара извън празниците, когато по инерция го правим, а да ни призове да намерим сили, за да не сме най-болната, отчаяна, доброволно умираща и самоубиваща се нация? Видяхте ли го да призове свещениците да излязат от храма, да влязат в болниците, в социалните домове, в хосписите, в комуните... Докъде докара преподаването на религия в училище? Видяхте ли го да поведе духовниците и православните по единствения верен път-да вървят заедно към светите места, да четат заедно заветите, да пеят, така че човек да е спокоен, убеден в собствените си сили и любовта на Бога? Видяхте ли го да се погрижи за спокойствието на монасите, чието отшелничество и молитва проси светлина за цялата ни нация и територия пред лицето на Бога? Видяхте ли го да скъса чорапите пред манастирите или да плесне през ръцете суеверията, разрушаващи иконописи и светилища на вяра? Видяхте ли го начело на един дебат за абортите, сурогатното майчинство, браковете между гейове, рак, СПИН... Видяхте ли бащинската му десница да спира подмолното навлизане на гръцката черква, изтезавала свещениците ни, извоювали правото да се проповядва на български? Видяхте ли го да прегръща бащински заблуденото младо поколение или да дава последно причастие на отиващите си? Дали той видя, че масово в православните черкви се четат молитви срещу магия, като свещениците слизат на нивото на врачките и крадат и малкото ни вяра, като така не само признават, но узаконяват магията? Видяла съм отдадени свещеници, непоклатими от вярата си монаси. Но техните действия не са политика на БПЦ, а личен дълг и усещане. Макар да не съм католик, загубих, а и вие загубихте, духовен водач със смъртта на папа Йоан Павел Втори.Защото той не спираше да се самоусъвършенства, да се променя. Той искаше младите да спортуват, да пеят, да танцуват, да четат, да знаят. Той изведе отците по поляните, изведе храма, так където винаги е бил-в тревичките и под камъните. Даваше сила само с един жест и успокоение само с един поглед, но въпреки това не спираше да говори по човешките, нашите теми... Със загубата на българския патриарх аз не губя нищо. Аз съм православен сирак и с него и без него. Той не беше духовният ми баща. Защото цялата ни църква сякаш дава по-лесно опрощение от това да даде сила и увереност. Той не ми помагаше да намеря себе си и да не загубя Бога. Напротив-прибавяше към тревожността ми още поводи за съмнения и страхове.... Бог да го прости Марин Минков. Да му прости, че беше патриарх на митрополити и свещеници, но не и духовен водач на православните християни. Да му прости, че нацията ни е сирак, но не заради кончината му. Да му прости, че територията ни не свети с вяра пред лицето на Бога, но не защото няма вярващи... Бог да ми прости и на мен! Но и да греша-какво ли се очаква от някой, оставен сам да върви по пътя?!
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
