Грешките на кралете струват много повече за народа. Той ги изкупва вместо грешника с корона и жезъл. По-тежко и по-дълго.
За жалост, тази истина, казана по повод каскадата от безумия в управлението на френския двор след Филип Хубави, е истина и днес. Тогава обаче обяснението е просто. Често кралят се е разделял или с главата, или с трона, или със свободата си набързо, затова и не e можел да са „наслади” на последствията от грешките си.
Грешките на съвременните крале обаче са много по-опасни.
Защото, в опит да ги замаскират и избегнат, се създава истинска плетеница от законови промени, които водят до превръщането и на най-елементраните правила в абсурди. Които, освен друго, пречат да се стигне до същината на проблема. А от 20 г. матрицата на управлението, в опит да навакса грешките, бълва нови и нови абсурди.
А главите на народа се търкалят в крайпътните канавки, посипват се с мъката на траура, белеят от постояното търсене на изход в лабиринта. А главите на кралете... А над главата на кралете се разпукват балончета, сещате се, като онези за репликите в комиксите и точно като в тях в напечените ситуации се изрежда поредица от безсмислени символи.
И както Супермен би извикал %#@$%<#, когато трябва да повдигне 50-тонен блок, за да измъкне давещи се, така над главата на КАТ в момента се изписва *&№%$@! в опит да се вземат решения за намаляване на жертвите на войната по пътищата. Историята помни и велики, и слаби пълководци. И дори да не сме прочели и ред извън учебниците, трябва да сме разбрали, че грешните решения водят до загуба не само на сраженията, но и на цялата война.
А повечето решения и проекторешения за намаляване на масовите убийства по пътищата са
просто правене на вятър, докато не се вземат мерки срещу „Каква я искате колата, за да я направим”, лошите и тесни пътища и налагане на адекватен механизъм за налагане на правилата.
Защото дебатът за това дали да се яде и пуши в колата и колко време младите шофьори да имат задължително човек с опит до себе си само отклонява вниманието. И да, нечия глава би трябвало да хвръкне заради поредната, случайно подхвърлена в обществото дъвка. Която какво? Трябва да ни убеди, че има грижа за народа?! Или да залепи начупените хиляди съдби?!
А ето защо дори не си заслужава да дебатираме (което не означава, че няма да се превърне в поредната законова алинея, разбира се) дали да се яде и пие в колата, да се свалят ли билбордовете, младите шофьори да са на изпитателн срок:
Защото колко, по дяволите, катастрофи са причинени от съвестни шофьори и колко - от „рецидивисти”, оставени спокойно да хвърчат по улиците след няколко акта за привишена скорост, няколко дела за алкохол, още няколко глоби за говорене по телефона... Което какво означава - означава, че каквото и да се измисли и запише в закона, няма смисъл, докато не се наложи механизъм с адекватни наказания, които да гарантират, че опасните шофьори не само няма да пушат зад волана, а въобще няма да се качват.
Май на КАТ е по-лесно да генерира правила, които ще осигурят пари от глоби, отколкото да се бори за довеждане на делата срещу виновните шофьори до край. |
Та успяха ли КАТ и съда да овладеят пияните шофьори (като единствения, за когото се сещаме, че пиеше алкохол в колата си и понесе санкция за това, беше актьорът Мел Гибсън), та сега ще забрани на шофьорите да посягат към вафлата или минералната вода на дълъг път.
Колко инцидента са причинени от шофьор заради цигара или кроасан?
Не защото скоро гледах RED, а и Джон Малкович ми е любим актьор, един от възможните отговори за предложението за забрана на пушенето и яденето в колата може да даде неговия герой във филма. „Системата!”
Защото, ако често пъти полицайте разчитат само на честността на водачите при въпроса „пил ли сте” и така да скатават пари от мущуците за дрегерите, при проверката за пушене и хапване не се иска финансово вложение. Така че, особено след скандала с даренията, които ако наистина секнат, каквато е препоръката на ЕК, то с новата промяна полицията си осигурява добра печалба от глоби и фишове от проверки, които не искат нито дрегери, нито полеви тестове. И въобще са за „провинение”, което не е доказано, че е опасно и води до инциденти, така че спокойни ще могат да прибират глобите.
Дори и да се забрани на шофьорите да ядат и пушат, ще се случи същото, като с използването на телефон зад волана. А именно-нищо.
Не, всъщност е възможно да се увеличат инцидентите, защото трябва да си сляп, за да не си разбрал, че шофьорите продължават да говорят по телефоните, въпреки забраната, но когато видят издайническото примигване на фарове за наближаващ полицейски пост, просто пускат телефона си в скута. Е, та какво би се случило, ако това е цигара - пожар или директен челен сблъсък?
За непушачите може и да са празни приказки, но познавам такива заклети пушачи, които, ако принудиш да стоят на сухо на дълъг път, 100% ще се превърнат в кълба от нерви и (макар че това не е тема за шега) на добра воля биха забили колата си.
И да, пушенето е опасно, но пушачите стават много по опасни, когато им отнемеш цигарата. Като при самолетната катастрофа над Швейцария отпреди години, за която, както по-късно се разбра, вина има една цигара и забраната за пушене в диспечерския пункт. Защото единият диспечер напуснал работното си място за да изпуши цигара отвън, без да предполага, че успокоителното за него огънче, което разпоредбите го принуждават да пали навън, ще доведе до гибелта на десетки туристи.
Дебатът е напълно излишен, докато
в България не само караме таратайки, но автотърговците безнаказано продължават да ги пробутват за по-нови и добри коли. Безнаказано,
защото в редица европейски държави вече има наказателна отговорност за търговеца и монтьора, осмелили се да превъртят километража на старата кола, за да я представят за по-нова. Да не говорим за другите козметични промени, които прикриват, че всъщност колата е тежко катастрофирала и повредена.
И така, докато тарикатите навън лежат по затворите, защото са могли да доведат до непредумишлено убийство, ние, защото сме по-тарикати, ще говорим за чипсове и сандвичи, а търговците на старо безнаказано ще продължават да ни отговарят на въпроса „ На колко километра е колата?“ с „Кажи на колко ти трябва и я имаш!”.
В Щатите един губернатор се оказа от мекото си кресло във властта направо на нара в затвора, защото си позволил далавера с пари за ремонт на пътища.
Ние, защото сме по-тарикати, правим невинния сандвич на кайма от вменяване на вина за войната по пътищата, а дупките отвън поглъщат цели коли, чупят мостове и превръщат в най-добрия случай разнебитените коли в бомби със закъснител, а в най-лошия - стават повод за кървави катастрофи на мига.
Сещате се за онова момче, което преди години уби двама възрастни на тротоара, защото колата му попадна в ямите на ул. „Венелин” в Дупница. Е, ямите си стоят. Даже са станали по-големи, но нито КАТ, нито законотворците ги е еня за тях, защото дупката няма как да си плати глобата.
Затова, приятели, карайте я умната, а следващият път, когато чуете поредната глупост на „загриженост” от високопоставена фуражка или депутат, който е забравил какво е да ти падат пломбите по дупките с форда, купен с превъртян километраж (но иначе супер за 3 бона)... ами, пратете ги сещате се къде, а вие лека и умната бягайте на разходка.
Защото докато глупостта е натиснала газта до ламарината, няма кой да я спре.
Пък когато чуем, да речем, че КАТ ще плащат глоби, че полицаите им се червят като домати при делата срещу шофьори и актовете на пияни и опасни падат по тяхна вина (защото е по-лесно вместо да се бориш за осъдителни присъди да намериш още едно кранче за сигурни доходи); че кметът носи наказателна отговорност за дупките в града, а министърът и шефът на областно пътно - за главните пътища; когато видим поне една глава да се изтърколи от ешафода на отговорността заради сладникавите дъвки, дето ни пробутват; а, да, и когато вместо смазаните коли, издигнати като паметници, които трябва да ни възпитават, видим снимки на осъдени убийци, може и да вярваме, че някой пълководец е поел развитието на войната към победа.
Дотогава шофирайте внимателно и пресичайте още по внимателно. Из улиците на България с голяма скорост хвърчи глупостта и блъска всичко по пътя си.