Това не е последната страница на книгата. Снимка: yahoonews
Американците се отърваха (ако трябва да вярваме на ДНК експертизата) от най американския си продукт, по-американски и от кока-кола.
Отърваха се от Осама.
С дивашка радост празнуват победата на демокрацията си над Терорист №1. Над човека от пещерите. Човекът с пижамата и ръждясал калашник. Радват се над трупа му със същата дивашка радост, с която слагат началото на държавността си с изтреблението на индианците. Над хората от равнините. Над голите хора със стрелите.
Американската мечта - тонове пари (без покритие), бронебойно оръжие, реки амуниции и патетични речи, парафирани с „Бог да благослови Америка!”.
А не беше ли всъщност Осама най американският продукт, създаден от съвременна Америка? Франкенщайн! Създаден, финансиран и въоръжен от самите янкита. Уреден с тренировъчни бази, с умения за създаване на бомби и научен на военна стратегия. Франкенщайн, задействан по US команда срещу руските части при настъпването на СССР в Афганистан.
Не беше ли Осама тяхното въплъщение на бунтовник срещу диктата. Тяхната кукла, подобна на тези бунтовници, които в момента излизат от същата матрица в Либия, Сирия, Тунис, Ирак... Техните момчета с мисия „свобода”. Техните момчета за мръсни поръчки в най-мръсната война - петролната.
И защо ли американците се радват, след като убийството (което цивилизованият човек не би трябвало да одобрява в никаква форма и повод) не е нито тяхното, нито нашето спасение от съвременния ад. Защото смъртта на Осама няма да спре петролните войни. Няма да спре изкуствено създадената финансова криза. Няма да спре войната на големите над малките. И на партизанския шамар на малките срещу големите. Няма да спре банковите игрички на големите бели мъже. Няма да спре спусъка на тероризма. И не само на онзи с мащабите от трагедиите в мадридското и лондонското метро и кулите близнаци. А онзи тероризъм с тъжни детски очи, който през ден парализира американците. И сега кой трябва да бъде убит с изстрел в главата, за да престанат американските деца да бъдат живи оръжия срещу съучениците си, да се самоубиват на живо в интернет и да пропагандират най-опасния тероризъм - не на вярванията, а не безверието, отчаянието и депресията.
Ще напълни ли смъртта на Осама изпразнените от големите бели мъже банкови сметки? Ще върне ли на работа съкратените работници? Ще върне ли равновесието във всеки разчовъркан от американските изтребители и бомби район по света? Ще върне ли справедливостта? Ще обърне ли света към по-добро?
А нали ако търсехме истината и отговора на въпросите, поставени най-точно във филмите на Майкъл Мур за атентатите от 11 септември, не убийството, а арестът на Осама можеше да ги даде. Ще отхвърли ли съмненията, че единствените самолети, излетели в затвореното US небе на 11 септември, са били тези с фамилията на Осама лично разпоредено от президента Джордж Буш, чието семейство е в петролния бизнес и близки отношения с шейховете в Саудитска Арабия и семейство Осама?
Ще спре ли американската война на чужда територия с убийството на Осама? Ще се раздаде ли справедливост за жертвите на атентата и ще се докаже ли въобще някога безпристрастно и с тежестта на справедливостта чии са тези жертви? Дали на човека от пещерите, или на човеците, създали мита за него.
А че Осама тепърва ще живее, няма да бъде избегнато дори с бързото хвърляне на тялото му в морето (ако това е неговото тяло). Отчаяна стъпка и опит за избягване на превръщането му в мъченик, а гроба му в светилище за войните на малките срещу големите.
Защо американците и светът побързаха да заговорят като президента Буш, щом с убийството на Осама не само че демокрацията беше поставена под въпрос, но и хуманността, която уж ни различава от диваците в пещерите, беше хвърлена заедно с тялото на Осама в бездната?
Без съд, без трибунал, без последни думи куршумите в челото на Осама разстреляха от упор човешкото правило за невинен до доказване на противното. С доказателства. Не с думи. Защото единственото ясно доказателство, че той беше Терорист №1, бяха собствените му думи и видеопослания.
И то на фона на това, че доказаният престъпник издавал заповеди за масови убийства и разработвал оръжия за масово поразяване. Садам Хюсеин увисна на бесилото (ако това беше той) след съдебен процес.
Страх от думите и истината на Осама ли натисна спусъка на присъдата без дело в такъв случай?
След смъртта на Терорист №1 въпросите остават отворени. Думите също. Ще продължим да търсим истината за световното лего насляпо. Както досега. Едни с „Косвени жертви”, други с Майкъл Мур и „Зейтгейст”. А политиците ще продължават да правят своето шоу. Както досега.
Защото, ако Осама вече прегръща девиците в отвъдното (или работи в Белия дом след смяна на пола например), перуанският президент отвори шоупрограмата с изказването, че „убийството на Осама е първото чудо на обявения за блажен папа Йоан Павел Втори”.
Само че никое чудо не може да бъде смърт. Още по-малко чудо на пацифиста и човеколюбец Карол Войтила от Вадовице. Чудото ще бъде разгадаването на истината и обрат в американската мечта и мислене.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
