Колаж: Румен Вучков
В една луксозна хижа в Алпите се бяха събрали ръководителите на МВФ, НАТО, Световната Банка и т.н., както и някои от най-богатите хора в света. Обсъждаха глобалните протести и евентуални неприятни последици от тях. Трябваше бързо да се измисли как да се внуши на хората, че постъпват неправилно, като защитават интересите си.
- Много просто – обади се един високопоставен чиновник отстрани, без да вдига лице от разхвърляните листа пред него. – Ще избием всички. Както е казал другарят Сталин, няма човек, няма проблем.
Останалите в залата се стъписаха. Започнаха да се подхилкват.
- То хубаво така. Ама после ти ли ще работиш да ни издържаш? – попита Робърт Зелик, президентът на Световната Банка. – Ти ли ще ни правиш хеликоптери и лимузини? И в края на краищата, теб ли ще е’ем?
- О, пардон! – извини се чиновникът. – Като казах всички, имах предвид всички, с изключение на едни.
- Така ли? И кои са тия едни? – попита заинтригуван Кристин Лагард от МВФ-то, докато хапваше бял труфел с черен хайвер от белуга, което беше хитът за този сезон.
- Ами как кои! Българите, разбира се – продължи тайнствено чиновникът. – Май не съм ви разказвал за този интересен народ. В повечето проучвания българите се самоопределят като едни от най-нещастните хора на планетата. Мразят се и си завиждат, нямат никакво доверие помежду си и поради това никой реално не стачкува и не протестира. Кажи-речи на всеки стачник се падат по сто човека, които бързат да се предложат услужливо за мястото му и да подложат задника си на висшестоящия. Всеки съзира собственото си изкачване в провала на колегите си и поради това гледа да ги дърпа назад. Историята им също не е много по-различна. Самият народ изглежда винаги е предавал закрилниците си на потисника, за да спечели благоразположението му.
- Уау! – възкликна господин Андерс Расмусен наистина въодушевен. – Не мога да повярвам! Защо не си ни разказвал досега?
- Честно казано, това е най-ценната находка, на която съм попадал. Такъв народ просто няма значение в каква обществена система ще го сложиш. Той сам превръща всичко в робство и се поробва. Но има един проблем – въздъхна мъжът с горчивина. – Това е един наистина крехък народ. В последно време все повече намалява и е на път да се затрие. Тези около него като че ли се оказват по-издръжливи и пригодни. Затова, господа, трябва незабавно да се намесим. Да изтребим всичко живо, а после на цялата планета да разселим българи. Ех, какъв спокоен живот ще си подсигурим тогава, един път!
Господин Зелик се надигна, изпаднал в искрено благоговение пред идеите на своя чиновник.
- Приятели – извика той, - да пием за българина! Човекът на бъдещето! Винаги, когато съм чел разни книжки за епохите на робство, съм изпитвал силна носталгия по тия славни времена. Ала ето че сега, благодарение на българския манталитет, необходимостта от робство просто отпада. Всяка една демокрация ще върши същата работа. Дори и по-добра – завърши той. Другите не закъсняха с аплодисментите си. Отпиваха от скъпите си вина, предвкусвайки това сладко бъдеще, за което говореше приятелят им, и се пипаха по чаталите.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
