"Онзи, който хвърля кал, обикновено губи почва под краката си" .Адлей Стивинсън, американски държавник и вицепрезидент на САЩ в периода 1893-1897 година.
Няма да крия, не адмирирам и напълно отричам изрази от рода „Нищо не става от тая държава”, „ Е това българите сме много лошо племе”, „За нищо не ставаме” и „Така е, в България е така, всичко е възможно”. В съзнанието си ги отричам, защото смятам, че ако разсъждаваме в този дух, до никъде няма да стигнем.
Негативизъм и скептицизъм, съчетани със себеотрицание, наистина няма да ни доведат доникъде. И голяма част от българите ще се съгласят с мен. Не за друго, а просто, защото ще си дадат сметка, че поне веднъж са използвали поне един от тези изрази. Или в пристъп на ярост и отчаяние или просто от безпомощност да се справят със самите себе си. Или обидени на системата, която създаде илюзията „демократичен преход”, ни мачка все по-безпощадно. И вече дотолкова ни е смазала и обезличила и дотолкова овълчила, че не вярваме на другите. Не вярваме, че някой в България може да започне да прави нещо с ума и труда си. И наистина не вярваме. Опитайте, и ще се уверите. Веднага ще почнат да хвърлят върху ви кал. И да ви приписват всякакви грехове и участия в схеми.
Чудя се, дали не трябва да се сърдим на политиците. Защото именно те създадоха онази порочна система, която доби невероятно уродливи размери именно в годините на псевдодемокрацията. В тези години, в които се нароиха десетки партии. Партии, които имат една обща черта. Те са като разсейки на тумор- този на майката-кърмилница- бившата БКП.
На най-верните си чеда тя осигуряваше всичко- добри постове, положение в обществото, сигурност, стабилност. Та онези нароили се партии-нейни рожби, днес по същия майчински начин се грижат за своите верни чеда. Които не са само партийните функционери, а милионерите с червените куфарчета. Така едни други- и партии и партийки и хората с куфарчета, пълни с пари от пенсиите и парите на поизмрелите ни баби и дядовци, от спестяванията на нашите родители, днес взаимно си служат.
Този позорен факт, който се очертава след време може би да бъде отбелязан като част от нашата история, кара българинът до такава степен да е озверял и обезверял, че да не вярва вече на хората до себе си. И на всеки опит някой да се опита да направи нещо с ума си и труда си, веднага му се приписва някакво митично съучастие.
Но опитайте се да попаднете в полезрението на тези, които наистина са били част от някакви схеми. И които изкарват парите си, прикрепени като паразити към някоя от партийките под една или друга форма. Или които изкарват парите си чрез участие в схеми, които ние, непосветените не можем и да си представим.
Опитайте се просто да правите нещо, без да сте част от системата на прехода.
Тогава срещу вас ще започнат да се сипят огън и жупел, да се хвърля кал в изобилие. Да се приписват съучастия и принадлежности или към някоя от партийките, или към някоя от икономическите групировки. Ще ви прикрепят към това или онова лоби. И не заради друго. А просто, защото обременени и станали част от абсурда на прехода, умът им не стига до там, за да разберат една простичка истина. Че има и такива хора, които просто искат да работят и да останат в родния си град, да останат в родината си. Които искат и правят всичко възможно да оцеляват тук, при тези условия. Въпреки схемите, въпреки спънките на системата.
Аз вярвам в опита за летене. В летенето без катапулт. И днес, и утре няма да лети само онзи, който бърка своя грях с чуждия, а за отскока си ползва нечий трамплин.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
