Така малките човечета са най-гласовити. Снимка: corbis
Малките човечета не са като малките камъчета, защото дори и песъчинка може да обърне колата. Малките човечета искат само да търкалят сурдината си, не да обръщат коли.
От пясък можеш да направиш кула, да застeлеш път. Можеш да угасиш пожар, можеш да изчистиш ръждата. От хиляди, милиони малки човечета може да произлезе само малък народ. Малък народ с голямо говорене. Защото малкото човече бърка сурдинката си с трибуна за гражданска позиция. Използва анонимността си за обезличаване. Направило е сурдинката си в копанка, за да има с какво да нахрани и другите малки човечета, като му дойдат на гости да обменят „знания” и „опит”.
Малкото човече не е като малките животни. Не познава реда. Нито пък може да вдигне тежко в името на работата. Може само да вдигне пръст за назидание и да отвори уста за обида.
Малкото човече намери най-накрая сигурна фасада, на която да джарка. Но макар сега да пише по светло по форумите, пак стои свито в тъмното - както, когато пишеше по сградите.
Форумите сега са тъмната, уютна сурдинка, която българинът толкова обича. Сурдинката, под която сякаш е роден, с която толкова е свикнал. Сурдинката, под която може да си говори каквото си иска, да се репчи както си иска. Сурдинката, под която се чувства голям. Сурдинката, под която чува само своя глас и се чувства щастлив.
Малкото човече не обича светлото. Защото на тъмно не вижда колко е малко. На тъмно не вижда истината, не вижда и не чува друго освен гласовете в главата си.
То не е победител в големи битки, не е творец с размах, не е поет на високо, нито пък обичащ брат.
То е всезнаещо, защото отговорът му на всичко е попръжня.
То е всеможещо, защото в сурдинката няма нищо за правене.
Малкото човече не е човек. То е бог. Бог на сурдинката.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
