Трябва ли Демокрацията да отглежда абсурдите на Темида за своя сметка.
Трактора мачкаше гръбчето на Темида, гъделичкаше я с казани-недоизказани обещания за разкриване на тайни, водеше я на седмични разходки под такта на дървеното бастунче...
Цели осем месеца продължи флиртът на Алексей Петров със съдебната богиня. И напук на биологичните закони, вместо тя да роди здрава, права присъда на деветия месец, в родилни мъки на осмия месец се сгърчи изтерзаната родна политика.
А кой друг освен самия Яне Янев би поел бабуването на новия политически организъм, подаващ вече глава от кулоарите на властта.
Сценарии, лишени и от йота усет за държавническа драматургия, превръщат демокрацията ни в древногръцка трагедия. С малко играчи със смислени реплики, с много прокрадващи се по сенките второстепенни играчи с главни роли.
Криминално зачеване в тъмното на града и раждане на светло под плюшената пелена на политическата клика.
Размахване на ножове (думи) по пясъчника на обществения взор и потни ръкостискания зад вратата.
Демокрацията ни поставя началото си от фините, но ясни струни на Търновската конституция (знаем, че определя България като монархия, но защитава правото на частната собственост, свободното сдружаване, свободния глас и печат...), сега трябва да играе хорото на батко и братко, кака, леля, този и онзи. А играе ли се лесно хоро, чиито такт и ритъм се сменяват по час, а игрохорците скачат със свои крака, но завързани с въжетата на кукловодите?
И вместо Темида да помага на изтерзаната, изпотена и уморена от 20-годишни експерименти Демокрация, започна да пълни утробата й със своите абсурди. Да пълни институциите й с уродчета, които като съвестна майка би могла да абортира или излекува навреме...
А Демокрацията ги приема като свои. Дава им листи за изборите, офиси, партийни субсидии, имунитет... Дава им политическо лице и ефирно време след тягостното мълчание в ареста.
Шумът на Трактора променя дневния ред на държавата, даже на обичайния ми дневен режим. Сутрешното ми кафе, сякаш го пробужда за гъргоренето, обядът ми му дава сили, за да може вечерта в най-късните новини да ми даде тема за поредния кошмар с някакви откровения на висок глас, ненужни обаче нито на мен, нито на никого от потиснатите от проблемите си българи.
Нормално ли е арестантският нар да върши повече работа от открита трибуна у нас? Нормално ли е казаните-недоизказани брътвежи, обвинения и предполагаеми банкови сметки да вършат повече работа пред Демокрацията от политически платформи и управленчески екипи?
Не ви ли писна?
Не ви ли писна да ни говорят, сякаш сме зайци преди заколение? Не ви ли писна да ни лъжат, сякаш сме на фокусническо представление?
Не ви ли писна там, където трябва да се действа, да се чува само сумтенето на тишината (съдебната зала)? А там, където трябва да се работи, да се чуват виковете на разкритията (парламента)?
На мен ми писна. Писна ми от подмяната. От подмяната на ролите. От подмяната на задълженията. От подмяната на отговорностите. От подмяната на лицата.
Писна ми, че трябва да слушам за Алексей Петров и неговите виждания за политиката. Писна ми от натрапването на празнодумия, замаскирани зад „експертни твърдения”.
Писна ми, че съвременната политика не стои на основите на томовете на Ман и Тачър, а върху клюкарските четения на доклади на ДАНС, агентурни термини и СРС-та.
Писна ми, че партията на Яне, която в основата си залага не на градивни предложения, а на разрушителна критика, сега си мисли, че може да събере „експертен екип”, начело на който да застане Алексей.
Съжалявам, но не знам точно какъв експерт е Петров. Защото въпреки 8-месечното дело срещу него фигурата му все още е обвита в сюрреализъм. Уж бил такъв, уж бил друг. Уж бил просто човек, уж за него не бивало да се говори.
Не знам. Не ми се иска да знам.
Само знам, че горката ни Демокрация е заченала с поредния си абсурд. И ако Темида й позволи да го роди, избирателите не бива да му дават костюма на властта.
Защото, ако съдебната система предпочита в залите й да има мир и тишина,
не бива прокурорските пледоарии и правен джангър да намират заслон в политиката.
Политиката не е нито съд, нито прокуратура, нито МВР, нито ДАНС. И дори да държим на самобитността си докрай, трябва да приемем, че нормалното е не всеки арестант да намира бягство от затвора с политически имунитет, а да заминава в небитието като политически субект, щом сгафи. Както е на запад от столицата.
А ние сме свикнали да вършим работата на институциите. Щом и сега цъкаме SMS-и за изоставените от държавата деца в измислени телевизионни формати, значи спокойно можем да сме и последната мъдра инстанция. Като просто не дадем на Темида да прехвърли на Демокрацията поредното си творение.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
