Интервюто с Христо Велев е на блога Prozekcia.com, предоставено за нас. (*Заглавието е на редакцията +)
Специалните ефекти се раждат почти едновременно със самото кино. Те правят трудното за заснемане лесно, a невъзможното – възможно. Доскоро невъзможно бе да видиш българско име в големите филми. Това се промени: George Borshukov, Vladimir Todorov, Lubomir Christov са все по-чести имена във финалните надписи.
Днес ви представяме Hristo Velev, мой приятел от детството и CGI експерт. Специалността му е „анимация на динамика”, което включва всичко от експлозии и прахоляци, през морски вълни, до разрушения на сгради, коли и самолети.
-Христо, като дете постоянно прелистваше книги-игри. Единствената, която съм чел пак беше твоя. Фентъзито оказа ли въздействие върху това, което правиш днес?
-Не много, беше сравнително кратък период. Но добро начало за пътя по-натам.
-Кой е филмът, сцената или ефектът, който те накара да се влюбиш в киното още като малък?
-Като малък не бях много киноман, започна после и постепенно. Определено най-силно ми повлияха братята Коен. От филмите им в началото на 2000-те се ентусиазирах по киното.
Бумът на компютърната анимация дойде с The Matrix 1999 (Матрицата) и Lord of the Rings 2001 (Властелинът на пръстените), те са оставили дълбоки впечатления във всички в нашия жанр. Пробивът на Pixar с пълнометражните анимационни 3D филми е другият основен момент – те поставиха стандарта за красиви и добре разказани филми, към които имам слабост.
-Рядко повтаряме, но ще ти задам един въпрос, който използвахме за твоя колега Льоик Зимерман: Star Wars vs. The Lord of the Rings – какво избираш?
-И двете. Аз съм много силно закърмен с фантастиката от малък – Азимов, Хайнлайн, Стругацки, Филип К. Дик. Имал съм и Толкин период, разбира се. Мисля, че е по-важна пресечната точка на тези саги. Те са истории за големите въпроси. Живот, смърт, свобода и власт, добро, и зло. Разказват такива класически, големи истории, през очите на уж малки персонажи. И с тях можем да се асоциираме, а и да се учим.
-Нищо не те „изважда от филма” като гадно 3D. От името на всички зрители: Ама, защо не може всички животни да приличат повече на тигъра на Пи и по-малко на маймуните в Индиана Джоунс 4?
-Процесът е много, много сложен. Има много променливи и много неща, които могат да се провалят. Възхитително е, когато всичко се нареди перфектно, това са наистина специални моменти. Не винаги режисурата, техническият подход, бюджетът и безбройните артистични и инженерни решения се подреждат идеално – тогава просто продължаваме напред.
-Дигиталната фотография и услуги като Instagram девалвираха фотографията. Смяташ ли, че технологията и нейната масовизация убива изкуството?
-Съвсем не. Не мисля така и за фотографията. Достъпността създава повече количество и посредственост, но наша работа е да извадим иглата от купата сено – за щастие има умни хора, които създават инструменти, които помагат. Мисля, че крайният резултат от радикалната демократизация на изкуствата ще бъде много положителен за всички.
-Като знаем закона на Мур – според теб колко скоро ще дойде моментът, когато всеки 14-годишен ще може да си направи Avatar 2009 вкъщи?
-Когато ще може и да напише 9-та симфония на Бетовен. Филмите не се правят от компютри, а от артисти, компютрите са просто инструмент, като отвертките или моливите.
-Кой беше големият ти пробив? Моментът, когато си каза: „Леле, работя за Холивуд – колко яко!”
-Още с първия филм – „2012”. Винаги съм бил много ентусиазиран! Повече от самата работа, предизвикателствата и резултатите, отколкото непременно от самите филми. Което помага, когато накрая в киното разбереш, че ефектите ти са в кофти филм :)
-А кой проект се получи точно така, както ти искаше?
-Един от последните – Iron Man 3 2013 (Железният човек 3). Имаше достатъчно време, интересен материал, чудесни резултати и хубав филм, в който да живеят.
-Когато сънуваш в 3D ли е?
-Абе, в доста повече D-та :)
-Защо има толкова българи в CGI бизнеса? Малко зрители подозират, че V-Ray технологията, с която са направени едни от най-яките филми, също е българска.
- Хубаво е, че им и би било по-хубаво да има още повече! Индустрията е интересна и печеливша, има потенциал за хора, които искат да са на пресечната точка на инженерството и изкуството. Нашето ново студио в София ще опита да прокара още една нова пътека.
-Модерният човек е пътуващ човек. Ти го доказваш, но защо си направи студио в България?
-От по-скоро практични причини. Заради ресурсите, с които започнахме и помощта от семействата и приятелите, успяваме да държим доста добра траектория нагоре. Казваме се Bottleship VFX и сме специализирани в това, което правим най-добре – пресъздаване на стихиите!
-Като експерт: Кой е филмът с най-доброто CGI за миналата година?
-Pacific Rim 2013 (Огненият пръстен) впечатлява с мащаб. The Hobbit: The Desolation of Smaug 2013 (Хобит: Пущинакът на Смог) с технически дързости, макар и не винаги успешни. Iron Man 3 2013 (Железният човек 3) с многостранност и оригиналност. Gravity 2013 (Гравитация) със съвършенство в детайлите. И анимационните филми, много от които са разтапящи сърцето великолепия.
-Тайна ли е по какво работиш в момента?
-Тъкмо завършихме един руско-европейски приключенски фентъзи филм – Viy 2013 (Вий), който излиза скоро. Междувременно – няколко реклами и подготовка за идващите големи проекти.
-И в края Христо, кои са любимите ти филми?
- Вечно любими – братята Коен, особено The Big Lebowski 1998 (Големият Лебовски) и O Brother, Where Art Thou 2000 (О, братко къде си). Всичко на Уди Алън.
Всеки сезон има страхотни филми, които си заслужават – спомням си за Silver Linings Playbook 2012 (Наръчник на оптимиста), Flight 2012 (Полет), The Wolf of Wall Street 2013 (Вълкът от Уолстрийт). Пълно е с велики филми!
PROZEKCIA. COM-Защото филмите са най-якото нещо, след спането и яденето на сладолед