Проф. Константа Тимчева
-Проф. Тимчева, първо да Ви честитим новата академична титла. Каква е цената й?
-Благодаря Ви! Цената е вече 30 години трудов път като лекар, с всичките трудности и радости през годините, с малките и големите победи в съвместната ни битка с пациентите срещу болестта.
-До преди няколко години българинът сякаш се боеше най-много от сърдечно-съдови заболявания, а и като нация бяхме сред водачите в тази неприятна статистика, а сега сякаш най-големият бич за човека и нацията ни е ракът. Така ли е?
-Едно от челните места държи именно ракът, така е. Болните в България са над 250 000 при близо 30 000 новозаболели всяка година. Все пак хората не бива да забравят, че рак не е непременно най-страшната диагноза, в голяма част от случаите се налага само едно поддържащо лечение и наблюдение след оперативната намеса. Всъщност ракът е едно хронично заболяване, като пациентите след приключване на активна част от лечението могат да работят и живеят активно! Има не по-малко страшни диагнози и заболявания, например неврологичните, където пациент след прекаран инсулт може да остане инвалид за цял живот, докато нашите пациенти след лечение са физически здрави. Важен фактор за благоприятен изход от заболяването е и ранното откриване.
-Широк е възрастовият диапазон при онкологичните заболявания у нас. Това характерно ли е в световен мащаб или е типично за бедните нации като нашата?
-Характерно е в световен мащаб, трудно е да се обяснят механизмите за възникване на туморите и да се локализира според възрастта. Общо взето в по-възрастните популации от 50 години нагоре по-често се срещат заболяванията, но има и пациенти в диапазона 20-26 години, за съжаление.
-Как ще коментирате наложилата се фраза: „ядовете го разболяха”. Кое отключва онкологичните заболявания всъщност?
-Много труден въпрос е този, дори за нас лекарите. Има стотици фактори, които могат да бъдат определени като канцерогенни, има значение разбира се и начинът на живот и на хранене, и външните фактори около всеки човек. Има и генетични механизми, които също имат своята роля в някои от случаите. Стресовият фактор съществува- в част от случаите при снемането на анамнезата установяване именно някакъв стресов момент, който отключва диагнозата. Отговорност на всеки човек е да се старае да живее и да се храни по-стойностно, както и да се старае да избягва стресовите моменти, доколкото е възможно това.
-Пациенти с рак сочат като най-голямата трудност липсата на ясно насочване за лечението си. На какво се дължи тази неуредица, която често време губи излишно време, нерви, пари и какво трябва да се направи за прекъсване на това губене на време и незнание къде и как да започне и да се проведе лечение?
-Съветвам всички да бъдат отговорни към здравето си и при най-малко съмнение да се консултират със специалист, без да губят време в колебания. Ранното откриване на рака е основен проблем при нашите болни, а трбва да се знае, че със съвременните методи на лечение, ранно открито заболяване може да се лекува на 100 % и да се излекува напълно! Това е въпрос на лична отговорност на всеки един човек към здравето му и към близките му.
-Какво ще посъветвате човек който има съмнение, че има рак или вече има поставена диагноза, но е от район без болница, което вече е факт и в не толкова дълбоката провинция? Или пък е здравнонеосигурен?
-В България има 12 специализирани диспансера за онкологично болни в цялата страна – в Благоевград, Пловдив, Бургас, Варна, Плевен, Велико Търново, Стара Загора, в София са няколко лечебните заведения, вече има частни клиники, така че човек може да се насочи към най-близкото място за консултация и лечение. За хора без осигуровки, това е много голям проблем, има много такива хора и държавата трябва да намери механизъм те да не бъдат лишавани от медицинска помощ и екпертен съвет.
-Методите на онкологията са все агресивни, като самото заболяване-оперативно отстраняване на орган, химио- и лъчетерапия. Неизбежни ли са?
-В нашата специалност навлизат все-по модерни лечения, които не са толкова агресивни за пациента. Например таргетната терапия, която е в таблетна форма, по рядко във венозна – това е най-съвременното лечение в онкологията и ние го прилагаме тук в България. Оперативното отстраняване се налага в много от случаите, но може да бъде само на засегната част, не на цял орган, винаги ако има такава възможност колегите го правят.
-Има пациенти, които са склонни на алетранивно лечение, като природни продукти, източни практики, разни тибетски или китайски илачи. Помагат ли?
-Това е въпрос на здравна култура на населението. Не може пациентите ни да се лекуват при врачки и баячки, а да не се доверят на специалист! Ще ви дам и един пример: моя пациентка почина от токсичен хепатит, защото се лекувала с някакви китайски гъби без да уведоми никой за това! Това е много рисковано и винаги трябва да се съгласува с лекуващия лекар. Имахме и случай, в който жена с тумор на гърдата беше ходила при „лечител”, който я мазал с някаква киселина. В крайна сметка туморът се разви и тя дойде при нас в напреднал стадий с метастази, когато нашите възможности да й помогнем вече бяха малки. Нека хората сами да преценят дали има полза от подобни лечения.
-В последните години кампаниите за профилактика са засилени имате ли наблюдение дали има интерес и дали това води до по-малко заболеваемост и смъртност?
-Тези кампании са много важни и опредено могат да помогнат за спасяване на много хора. За съжаление не винаги интереса на хората към подобни кампании е достатъчен, а все пак става дума за здравето им. Ранното откриване, както вече споменах, помага за намаляване на смъртността и улеснява лечението.
-А каква е личната профилактика, която всеки може да предприеме за себе си?
-Личната профилактика е много важна и е въпрос на отговорност за всеки един човек – всеки би могъл да си проведе профилактичен преглед и той трябва да се прави поне веднъж в годината. Жените над 40 години трябва да правят една мамография и да се следят при мамолог, също и при гинеколог, това е правило и практика от много години и съветвам всички да я спазват. Извън тези прегледи при всяко съмнение, просто отидете при специалист, за да сте спокойни за здравето си.
-Не може да не Ви попитам за коментар на постоянния стрес, на който са подложени пациенти с онкологични заболявания, които нямат гаранция, че Касата ще осигури необходимите им лекарства. Последният случай е от преди седмици.
-Това е много проблемна тема. Промените в лекарствента политика винаги са прибързани, не се търси достатъчно мнението на специалистите. Аз лично винаги ще бъда на страната на пациентите си, защото всеки един човек заслужава достъп до качествено и навременно лечение. Ако държавата не може да осигури това на гражданите си, значи има голям проблем в здравната политика и в хората, които я управляват.
-Ясно е, че не може да сравняваме нивото на здравеопазването и в частност грижата за онкоболните у нас с европейските държави, но къде сме сред съседите, имате ли такова виждане?
-Категорично като специалисти сме на много високо ниво. Има проблем с технологичното изоставане, апаратурата за лечение и диагностика е много остаряла и трябват още усилия в тази посока, за да се обнови напълно. Има какво да се направи още и в лекарствената политика, както и за профилактиката, но за нея трябва и хората да осъзнаят колко е важно здравето им и да я правят редовно.
-Нещо което липсва не само на пациентите с рак, но и на близките им сякаш е грижата за психиката? Не е ли нормално на онкоболните да бъде осигурена и възможност за тях да се грижи психиатър или психолог от първия момент на диагностицирането?
-Подкрепата от семейството и близките е 50 % от лечението, което трябва да получи един наш пациент. Понякога ефектът на лечението се отразява много тежко на психиката на един човек и тогава идва ролята на близките и евентуално на психолог, но в България лекуващите лекари сме превърнати и в психолози и оказваме и такава подкрепа на пациентите си. Пациентите усещат кога си обичаш работата и човека насреща, трябва да се раздаваш, нашата професия изисква да имаш призвание и сърце.
-Диагнозата рак е скъпа не само за пациентите, но и за държавата, но сякаш не обезпечава на нужното ниво правата на болните. Къде е дупката на бъчвата „здравеопазване”?
-Не знам дали е само една тази дупка или са десетки. Държавата се опитва да отделя средства, но при този брой болни просто трябва още да се даде. Може да се отделя повече за здраве, а да се спре източването на средства в други дейности, където някои хора очевидно печелят пари на гърба на всички останали. Трябва човек с воля, за да сложи ред в здравеопазването.
-А как ще коментирате обезкръвяването на системата от кадри-лекари, а и медицински сестри?
-Малко млади специалисти остават да работят в България при това ниво на заплащането на младите лекари, но все пак ги има. Липсата на здравни специалисти ще бъде голям проблем в бъдеще и можем само да се надяваме повече хора да остават да работят тук.
-Има случаи, в които изходът за пациенти е фатален, заради неоткрито онкологично заболяване, а лекуване на симптомите под друга диагноза. Некомпетентност ли е това или ракът умее да се маскира?
-Понякога симптомите са трудно различими. Винаги съветвам консултациите да се правят при специалист, ако трябва да се търси и второ и трето мнение, но колегите знаят и когато се затрудняват с наша диагноза пращат пациентите за консултация при онколог.
-Кога ракът убива и кога остава победен?
-Ракът убива, когато човек повярва, че е обречен и спре да се бори, тогава и най-добрият лекар не може да го спаси. Ако човек вярва в лечението си и в лекаря си, победата е на тяхна страна и болестта е победена. Винаги се радвам, когато видя мои пациенти, с които сме преборили заедно болестта, някои от тях вече имат и внуци и им се радват.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
