-Какво те доведе в Дупница?
- В Дупница ме доведе поканата, отправена ми преди 1 година от уредника на Джамията Божура Кацарова. Аз приех, защото свързвам вашия град с приятните ми спомени от пътуванията ми до едно от любимите ми места в България-Рилския манастир. Та на път за светата обител съм минавал покрай вашия град с автобус. Така че моите спомени от града са от добрите стари времена и затова реших да представя в града ви 151-а си изложба.
- Вече 2 дни си в Дупница, и тъй като една от любомите ти теми е рисуването на комини, избра ли си вече някой за нова картина?
 |
Честно казано, не съм обръщал внимание на комините в Дупница, защото из рисувам само тези в Париж. Те имат странно очарование и никога няма да успея да им се наситя. Парижките комини изглеждат по различен начин във всеки отделен момент в денонощието и аз никога няма да спра да ги рисувам. За мен те са една своеобразна връзка между земята и небето. Ако не бях художник и нямах тази дарба на рисувам, сигурно щях да съм коминочистач. Разбира се, комините са любимата ми тема за рисуване, но не са и единствената.
 |
-Какви картини избра за своята 151-а изложба в Дупница?
Тук съм подбрал различни картини, посетителите на изложбата могат да видят и картини от Южна Франция, която е предпочитана и то си личи от творбите ми, разбира се, комините на Париж, харесва ми да рисувам и Космоса. Аз мога да рисувам всичко, което ме впечатли. И най-вече, рисувам първо това, което чувствам, а не това, което би се харесало. Когато довърша картината си, тогава искам и мнението на хората около мен. Защото не искам никой да повлияе на моите усещания. И много обичам да подреждам картините за своите изложби. Защото когато се наложи да ги разкачам, някак си ме обхваща носталгията. Защото стените изведнъж опустяват и изглеждат някак си много тъжни.
 |
-Защо избра Париж за живеене и вече толкова години си там?
- С любовта ми към Париж ме закърми баща ми, който е учил в Брюксел. Аз толкова бях обсебен от духа на този град в моите представи, че дори започнах да нося таке. А когато пристигнах преди 40 години в Париж се оказа, че съм единственият, който носи таке и местните ме гледаха много странно всички. Париж е моят град, обичам го еднакво както и родния си Чирпан, там се чувствам най-добре, когато трябва да творя. Всъщност, аз 6 месеца в годината живея в Париж, през останалото време или съм в родината си или пътувам по света. А аз пътувам много. Но пак се връщам в Париж. Опитах да живея в САЩ, но там не можах да свикна, защото мипсваСега живея в 20-и квартал на Париж, който е едно очарователно място. Всъщност аз прекарвам и известно време в Холандия, откъдето е майката на моите деца. Явно в този живот нищо не е случайно, защото моят любим художник е Рембранд.
- Какви са хората от твоето обкръжение в любимия Париж?
 |
Аз всъщност нямам строго определен кръг от хора, с които да общувам. За мен е важното хората да са добри, да имат и да усещам добрата им енергия и да се усмихват. И когато говорим, да има комуникация, да се срещат погледите ни. Аз познавам и много богати и много бедни хора по цял свят, говоря си еднакво с бакалина, и с месаря, и с рибаря, и с колеги художници. И за мен много важно е с всеки да си говоря на ти. Това изискване да говоря на вие с непознати и да изпозват тази официална форма на общуване по някакъв начин ме ограничава, създава ми прегради. Единствено с Господ говоря на Вие.
И още нещо, много важно е да намериш своята сродна душа. Защото без нея всяко място на този свят ще ти се струва безлюдно.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
