Любомир Янакиев
- Любо, ти се завърна от участие на Световното първенство по тенис на маса за ветерани в Стокхолм. Какви са ти впечатленията от състезанието и на какво ниво бе турнира?
- Конкуренцията в Стокхолм бе изключителна, с общо 3600 участника от 77 държави. Изпъкваха състезателите от Швеция, Дания, Русия, Китай, САЩ. Участваха много бивши световни и европейски шампиони, като Михаел Апелгрен, Чечава, както и китайските бивши национали.
- Ти спечели убедително предварителната група, но след това отпадна от датския състезател Хаут. Как оценяваш своето представяне?
- Мисля, че моето представяне бе достойно, защото все пак за първи път участвам на Световно първенство. В групата се паднах с представители на Германия, Русия и Швеция. Победих германеца и руснака с по 3:0, а с 3:2 надделях над шведския тенисист и станах първи в групата. Ние бяхме 850 участника и след успеха ми в групата се класирах за основната схема. Преминах първия кръг успешно, а във втория се паднах с бивш европейски шампион от Дания. Това бе доста лош жребий за мен, тъй като дори да бях победил датчанина, щях да се изправя срещу световния шампион Михаел Апелгрен. Загубих от датския тенисист след оспорван мач, но оценявам моето представяне като достойно. Взех си и поука, че трябва още да се работи.
- Все пак, ако бе победил датчанина, мислиш ли, че можеше да стигнеш до финал?
- Както казах, ако бях победил датския състезател, отивах срещу Михаел Апелгрен, който е 6-кратен световен шампион и 8-кратен европейски шампион, а сега стана световен шампион и при ветераните. Абсолютно заслужено той взе златния медал, тъй като по пътя си към титлата победи няколко китайци, най-добрия румънец, както и миналогодишния световен шампион Чечава, които са изключително силни играчи. Мога да кажа, че в нашата възрастова група конкуренцията бе най-силна, това бе признато и от всички журналисти, отразяващи състезанието.
- Няколко думи за организацията на турнира в Стокхолм?
- Организацията беше перфектна. Играхме в 3 огромни зали. В едната зала бяха разположени цели 70 маси, като беше предварително уточнено на коя маса кои тенисти ще играят. Много съм доволен от организацията, тя бе подобаваща за една цивилизована страна.
- Обмени ли опит с чуждестранните състезатели, има ли какво да се научи от тях?
- Разбира се, че има какво да се научи. Повечето от тях имат разнообразни сервизи, особено китайските тенисисти. Важното е, че завързахме нови приятелства, вече ме знаят в Германия, Швеция, Русия. Направихме си общи снимки, разменихме си и подаръци. Всичко бе в една приятелска атмосфера и вече Дупница се знае по целия свят.
- На Световното в Швеция участваха и още няколко българи. Имахте ли възможност да се подкрепяте по време на мачовете?
 |
- Бяхме 4-има българи в Стокхолм. Помагахме си много с Мариано Луков, аз бях секундант на неговите срещи, а той бе секундант на моите. Самият факт, че бях съотборник с Мариано Луков означава много за мен, тъй като той е един от водещите тенисисти от близкото минало, бил е 10-и в света и 12 години е носил националната фланелка на България, а сега е треньор във Франция. Постигнахме договорка да тренира здраво и заедно с моя съотборник у нас Марио Якимов да участваме на Световното отборно първенство в Бирмингам догодина. Мисля, че имаме големи шансове да станем световни шампиони. Там конкуренцията няма да е така голяма, както при личното, тъй като се играе по по-различна система. Имаме по-големи шансове за успех.
- По волята на жребия в Стокхолм, и на двойки се изправи срещу въпросния датчанин Хаут.
- Ами и тук лош жребий. Освен това моят съотборник Росен Рачев имаше проблеми със здравето и игра с херния. Все пак стисна зъби и независимо от всичко победихме украинска, шведска и словашка двойка. След това обаче срещу датчаните неиздържахме.
- С какво датските състезатели например превъзхождат българските?
- Има 30-40 състезатели в света, които ни превъзхождат. Предимството им се крие във факта, че при тях има по-голяма вътрешна конкуренция. А аз съм единственият представител на цяла Югозападна България на първенството. Направете си сметка какво е населението на Югозападна България, а аз съм единственият участник на шампионата. Конкуренцията у нас е много по-малка и за това трябва да играя с най-добрите наши играчи при мъжете и след това на Световното и Европейското за ветерани да се надявам на добри резултати. Все пак на такива форуми мога да си сверя часовника и продължавам да работя. Тренирам усърдно вече година и половина, след като се бях отказал за известно време и сега съм много доволен от постигнатото. Предстоят ми много турнири и ще се готвя за тях. Следващата ми голяма цел е Европейското първенство в Бремен, Германия.
- Следиш ли как се развиват нещата в тениса на корт? Григор Димитров и Цветана Пиронкова напоследък се представят силно в големите турнири. На какво отдаваш тези успехи, след като у нас условията за тенис не са от най-добрите?
- Знаете, че в женския тенис имаме известни традици още от сестри Малееви и сега Цветана Пиронкова върви по техните стъпки. Аз особено се радвам на Гришо Димитров, тъй като в мъжкия тенис България няма никакви традици, а и конкуренцията в световен мащаб е невероятна. Мисля, че той ще има още по-големи успехи. Освен това всички, а и самият той, се опреличава на Федерер. Изключително пластичен е, много елегантен и с голям усет в играта. Със 7-мата си титла от Уимбълдън пък Роджър Федерер показа, че е уникален състезател, бих казал – гений. А е само на 30 години.
- В последните години прави впечатление, че тениса в съседна Сърбия вдигна много високо нивото си с Новак Джокович, Ана Иванович, Йелена Янкович.
- Сърбите отдавна имат традиции във всички спортове. Вижте ги в баскетбола, волейбола, хандбала, тениса. Те са си спортна нация. И ние българите сме спортна нация, но за съжаление в последно време изоставаме доста и това се вижда и в олимпийските игри, след като от последните Олимпиади имаме все по-малко шампиони. Дано успеем да върнем старите си постижения.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
