Йордан Петрински Снимка: dennews.bg
- Г-н Петрински, докато бяхте началник на отдел „Култура” в общината, на какво се натъкнахте?
- Мен ме поканиха, аз не съм искал да ставам началник. Целият ми съзнателен живот е свързан с културата и просветата в Рилското корито. Някога състави, изпълнители и автори от Кочериново печелеха награди, медали, отличия... За жалост сега онова селище с високи дух и култура е превърнато в съборджийница. Под култура тук вече се разбират песните на Райко Кирилов и певиците на „Пайнер”. Не се подпомагат местните таланти, нито пък се отдава едно елементарно уважение на дългогодишни творци и самодейци.
Аз се захванах с тази работа с идеята да върнем нещата към позицията, която имаха едно време. Но това не стана. С кмета Костадин Катин явно имаме много различия и бях уволнен. На нито един мой сигнал за нарушения не беше обърнато внимание. На нито едно мое предложение не беше даден тласък. Нито пък ми беше отговорено на докладната, в която аз обърнах внимание на грубите нарушения в местното читалище.
- За какви нарушения става въпрос?
- Ами в читалището от няколко години се действа под абсолютен диктат от страна на кмета и секретаря Гергана Бицова.
Отчетно-изборно събрание не беше правено в рамките на 7-8 години. Сега това лято такова събрание беше проведено, но тайно. Без да се поканят културни деятели и множество редовни членове, а само хората, удобни на сегашния секретар Гергана Бицова. Показателно, че събранието е направено абсолютно тайно, е, че дори самата библиотекарка, която работи в читалището, не е била поканена, нито е разбрала за това събрание.
- Какъв е според Вас мотивът за подобни действия?
- То е ясно какъв е мотивът тук. Налагане на волята и желанието на един човек и установяване на еднолични власт и контрол.
Ето например библиотекарката Виолета Игнатова първо беше уволнена, след това спечели дело за връщане на работа. Но заради лошо отношение и непрестанни наказания беше принудена да вземе неплатен отпуск. И защото е самотна майка с две деца, трябваше да работи тютюн и други такива епизодични работи, за да може да си изучи децата. Сега отново се върна в библиотеката, но там има редица нарушения. Един отдел „Изкуство”, който беше един от най-добрите в бившия Кюстендилски окръг, е напълно унищожен. Някъде към 1600 тома литература са изчезнали. Да, част от тази литература е морално и политически остаряла, но между тези томове са били изнесени ценни издания. Още повече че бракуването на книги става по определени правила с решение на настоятелството. Нищо не е направено по правилата, нито книгите са описани, нито е съставен протокол. Били са предадени на някакъв човек. За него не се казва нито кой е, нито защо е взета литературата от него.
- Вие как разбрахте за тези нарушения и взехте ли мерки?
- Аз разбрах всичко това, когато бях назначен за шеф на културата. Тогава библиотеката не беше отворена, а се отваряше само когато някой ученик търсеше книга. Но тъй като библиотекарката не е била на работа, книгите са давани, без въобще някъде да се записва кой взима книга и в какъв срок трябва да я върне. По този повод аз написах една докладна до кмета на общината Костадин Катин. Но нито той, нито читалищната секретарка се трогнаха за този проблем. Така че кметът е информиран за всички тези нарушения, които са в пълен разрез със закона за читалищата.
Нарушенията са направени в мандата на Гергана Бицова като секретар.
Освен това не са закупувани никакви книги през тези години, читалището не е разработвало и кандидатствало по програми за финансиране. Представете си, че в читалището още няма компютри, няма интернет за обществено ползване. Едно образцово читалище е превърнато в бездействаща структура. Основният ангажимент на секретаря пък не е развитие на културната дейност, а съборищата с пиене и ядене. Нищо не се прави за културата за срам на кочеринци. Редно ли е село с 200 души във Великотърновско да си прави фестивал на обичаите, с традиционна музика, стихове, а тук читалището да се отчита само с чалга звезди по съборите?!
- Защо културните деятели, които споменавате, не предприемат действия?
- Преди имахме състави, самодеен театър и сега сме 5-6 човека пишещи хора, но не получаваме никаква подкрепа. Само за моята втора книга кметът и читалището обещаха да помогнат финансово, но това не се случи. И не само че не се помага, но и биваме третирани като врагове, ако изкажем по-различно мнение.
Читалището - преди водещо и уважавано, сега умира. И това ще бъде така, докато не се проведе нормално отчетно-изборно събрание и не се промени ръководството.
А културните стожери мълчат, защото ги боли от това отношение и защото виждат, че с такива хора не можеш да се пребориш. Само ще си създадеш врагове...
- От по-високопоставени институции търсили ли сте помощ?
- Ходих до дирекция „Читалища” в Министерството на културата и там ми казаха, че няма как да се намесят, защото читалището е самобитен орган и промяната трябва да дойде от отчетно-изборното събрание, защото то се управлява от устава и настоятелството. Наистина аз бях председател на настоятелството, когато Гергана Бицова беше избрана, а и аз самият тогава много помогнах за избора й. Сега това отчитам като грешка. След като видях обаче как започва да се работи, тоест да се прокарват лични интереси, аз се отдръпнах. Но и сега ме боли, защото аз съм дал младините си и цялата си дейност в полза на културата на Кочериново. И наистина, докато кметът и администрацията му не ме поканиха за началник на отдел „Култура”, се държах настрани.
- Защо настоятелството не предприеме мерки?
- Сега в настоятелството са все хора на Бицова и на кмета. Хора, които преди това не знаеха къде е вратата на читалището, камо ли с какво се занимава и какви дейности трябва да развива. Но от хората със заслуги към града и културата всичко се крие. Например Никола Бараковски, който има над 30 роли в самодейния театър, е напълно изолиран.
Пак казвам, че моята докладна не получи никакъв отговор. Остана си глас в пустиня, което е колкото болезнено, толкова и показателно. Нито беше предложена в Общинския съвет за обсъждане, за да може да се вземе някакво колективно решение, нито пък на мен като културен шеф ми беше дадена възможност да повлияя върху това, което се случва там. Всичко се случва по решението и диктовката на Бицова. Когато трябва да се утвърди нещо, се обикаля по къщите и тайно се приказва и подписва.
- Наистина ли в Кочериново няма обществен интернет?
- Обществен интернет няма никъде. Интернет има в канцеларията на секретарката, който е за нейно ползване. Но истината е, че на Кочериново трябват и книги, и интернет, защото имаме много ученици и студенти.
Сега ме боли, защото аз съм в края на кариерата си и виждам как дългогодишният ми труд и трудът на много самоотвержени хора са разпилени и потъпкани. Представете си, че многобройните грамоти, медали и купи от участие на кочериновските трупи и изпълнители сега гният в мазето. И това е достатъчно показателно за отношението към хората на изкуството и словото.
Затова трябва да се даде възможност да се проведе едно нормално отчетно-изборно събрание без диктат от страна на общината и секретаря. Да се даде възможност на хората, загрижени за културата, да използват своите опит и труд в подобряване на условията и работата на читалището. А има редица редовни членове, които сега биват гонени и унижавани. Приемани за врагове, защото не са съгласни с това, което се случва.
А явно този модел действа с пълна сила и в други институции. Доколкото знам, по същата схема е обикаляно по къщите да договарят да назначат бившата директорка за председател на училищното настоятелство. Иванка Лазарова се пенсионира, но остана председател на настоятелството по един такъв подмолен начин. Идеята е тя да продължи да кадрува и да се занимава с делата в училището, като влияе на живота в школото. И точно заради това новата директорка Коюмджийска, която иначе е добра и като човек, и като учител, няма да може да промени нищо.
Всичко това беше направено тайно от обществото на Кочериново и е във връзка с очакването в следващите години директорите на училищата да се избират от настоятелството.
Разбира се, аз и други граждани се съмняваме, че по този начин може да са прикрити и грешки, допуснати от Лазарова по време на управлението й. Защото, доколкото знам, тя е била наказана лично, а глобата е била платена от бюджета на училището. Водила е хора на две длъжности като например пазач и учител.
- Откъде идва протекцията над бившата директорка?
- Предполагам, че от кмета. Все пак училището е общинско и няма начин той да не знае за това, което се случва. Иначе председателят на настоятелството се избира от всички родители, но в случая те не са били уведомени по надлежния законов ред.
Министерството е сигнализирано преди 20 дни и очакваме отговор съвсем скоро. Просто трябва да се проведе нормално събрание на родителите и те да изберат председател на настоятелството. А и да се проведе нов конкурс за директор.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
