Дупница, град мечта за всеки уеб дизайнер

Антон Радев
01.09.2010
размер на текста:

Площадът пред ГУМ е спокоен в неделния ден

Този уикенд за пръв път в живота си посетих град Дупница. От много години имам приятели от там, но никога не съм го виждал, даже не съм си го представял по никакъв начин. Промених положението с билет само за 6 лв. София – Дупница и останах истински изненадан.
Градчето вече ми е в топ 3 в класацията на българските градове, като е малко спорно дали е номер 1, но ако ми даде шанс, ще се класира успешно : )
Силно впечатление ми направиха две основни неща – чистотата на града и културата на жителите му. Повече изследователска дейност се надявам да извърша отново съвсем скоро и да открия нови мега бонуси на района.
Вече не е тайна проекта, който разработихме в Уеб Дизайн България Груп и след чието приключване на 1-ви септември стартира електронният весттник DenNews.bg.
Говорих за града, и ако не сте имали удоволствието да го посетите, можете да разгледате няколкото кадри, които си взех безплатно от там в паметта на дигиталния ми фотоапарат.

Кафето на театъра в центъра на Дупница

 

Църквата "Свети Георги Победоносец" е катедралният храм в града.

 

А това е един солиден лъвски фонтан точно до храма, до който видят всички пътища

 

 

Рила Планина. Чистия въздух усетих още след като слязах от автобуса

 

 

Общински драматичен театър Невена Коканова и читалището делят една сграда.

 

 

Община Дупница, солидна и здрава, личи по кое време е строена.

 

 

Дупнишки момичета в парка. Безгрижни чакат момците.

 

 

„В памет на падналите герои Дупнишки евреи през европейската война”. Европейската война е нова за мен и жалко, че не намерих превод от иврит върху плочите.

 

 

Подобно на планинските български градове, Дупница се отличава с това, че където и да се обърнеш, на хоризонта има планини. На мен лично ми подейства тонизиращо. Различно е чувството от един равнинен град например, в който съм израснал. Бонусът тук е, че много от улиците са или надолу, или нагоре (зависи от посоката на вървене) и човек може да развие здрави мускули на краката си.

Гугутки на водопой. Като споменах вода, мекостта на водата в района и липсата на варовик в нея те кара да пиеш още до насита.

 

 

 

Споменах чистотата на града. Без да се колебая, показвам съвсем очевидните табели, които видях на много места в зелените площи на града. Площадка за деца до 8 години. Деца до 3 години – само с придружител. С червен текст – забранено за кучета. Наистина, нямаше кучета в центъра на града.

 

Забранено изхвърлянето на хартии, фасове и семки извън определеното за целта място! Факт – не видях нито един боклук по улиците или в градинките. Не вярвах, че може да има такова българско място. А най-приятното от всичко е, че изглежда гражданите си харесват този стил и си го пазят.

 

 
 Ятачката! По време на партизаните и борбите за освобождение, ятаците са били силно значими личности в съпротивата. Не знам подробности, но госпожата от скулптурата вероятно има история в региона.

 

 
 Едно приятно заведение в градската градина. На свечеряване със странни снимачни режими с дигиталния ми фотоапарат, се получи интересна снимка пълна с (д)ефекти.

 

 
 Лека нощ, Дупница! До скоро!

 

Антон Радев е съосновател на Уеб Дизайн България Груп ООД. Той е един от разработчиците на DenNews.bg. В свободното си време обича да снима и да пише в своя личен блог www.antonradev.com, където публикува тази статия.

Най-четено

Темите от "Вашият глас"

Етикети