Посрещна ни Лондон
дъждовен и сив-
заболяха ме кокали стари.
Милка Апостолова пред Бъкингамския дворец. |
Къде ли съм тръгнала
по този свят див,
по самолети и аерогари?
Забързани хора,разноцветни одежди,
навярно си мислят, сори,
дава ли Лондон надежди?
От Артурово време руини,
духове в тайнствени замъци,
зелени долини
и залез в пламъци.
Сгради величествени
импозантни-
живот на лордове и дами,
истории тъмни и пикантни,
живот в многоцветни гами.
Строили, та се забравили-
Уиндзор и катедрали разни.
Армади разбивали,
колони грабили,
но не е било напразно!
Съкровища дремят в музеи
гиганти,
златно блещукат Египет, Китай.
И колко велики таланти
турист чуждоземец да
гледа и да се май!
Крале и кралици бдят от портрети,
с дантели, пера и перуки-
горди и смешно напети,
да стряскат хора неуки!
Цветя и водопади
в кралските градини-
разхождат се хора
стари и млади,
летят гълъби и
пеперуди сини...
Залутана Темза
двупосочно тече-
мътна и важна
Лондон сече.
Ходих дълго, возих се в метро.
Събирах спомени като старо сребро,
да не изчезне всичко
като дим,
защото Лондон
ми стана любим!