Изгрев на върха на шестхилядника Хуаяня Потоси в Болививия.
- Преди да заминеш, тренираше по българските планини. Намираш ли сега нещо общо между Южноамериканските Анди и Рила?
- Доста е трудно да се направи сравнение, защото мащабите в Андите са доста по-големи, а и те се простират по дължината на целия континент, което ги прави много разнообразни. Но въпреки всичко в Боливия имаше места, които наподобяваха до някаква степен като релеф на Мальовишкия дял на Рила, а в Еквадор имаше един национален парк с много езера и обширни зелени склонове.
- А между хората там и нашите тук?
- Бих казал, че южноамериканците като цяло са по-топли хора. Разбира се, различните нации са до известна степен различни - примерно боливийците са доста затворени по отношение на чужденците. Аржентинците и чилийците пък обратно - изключително приятелски настроени и готови да помогнат. На няколко пъти непознати хора, които са ме вземали на стоп, ме каниха на гости. Случвало се е и да се отклоняват значително от пътя си, за да ме закарат в моята посока.
- Какъв човек се завърна? Различен ли си сега според теб?
В подножието на връх Фиц Рой в Патагония.
- Ами всеки човек след подобно пътешествие би се почувствал до известна степен различен. Най-малкото защото е обогатил знанията и представите си за посетените места, натрупал е нов опит и е събрал много преживявания. Иначе разликата, която усещам у мен, е, че вече съм доста по-уверен както във възможностите си, така и в общуването с хората.
- Родителите ти и най-близките как приемат това, което направи?
- Труден въпрос. Всички го одобряват, но нямат кой знае колко специално отношение. Може би защото ме познават.
 |
| В очакване на добра светлина за снимки в Кордилера Уайуаш в Перу. |
- Имал си трудни моменти сам, далеч от дома. Кое беше основното чувство, което те водеше напред?
- Трудно ми беше в самото начало на пътешествието - докато пътувах в Европа и точно след като се прехвърлих в Южна Америка. Чудех се накъде съм тръгнал и защо... Но знаех, че това е само временно, докато свикна да живея в движение. Така и стана. След месец и половина всичко влезе в релси и започна да ми доставя невероятно удоволствие. Стремежът да видя нови и интересни неща и най-вече да направя хубави снимки беше основният ми двигател.
- Тръгна сам. Какви са предимствата и недостатъците? Би ли искал следващия път да си с някой друг?
- Най-основното предимство да си сам е това, че се сливаш напълно с околната среда - било то природа или град. По този начин възприемаш по-пълно всичко, което става около теб, защото няма какво да те разсейва. Налага се да общуваш активно с хората, което помага доста за научаването на езика, както и за запознаване с мисленето на местните. Освен това можеш да правиш каквото си поискаш, без да се съобразяваш с друг човек. Недостатъците се състоят основно в това, че трябва да носиш целия си багаж винаги с теб, както и това, че понякога може да ти бъде малко скучно. Но за да пътуваш с друг човек, трябва да го познаваш изключително добре и да си убеден, че ще се сработите. Затова и не бих тръгнал с непознат човек на подобно пътуване.
 |
| С любимата бира в ръка на откриването на изложбата си „10 000 км по дължината на Андите” пред Народния театър. |
- Кое ти беше най-интересно, попадайки на ново място - планините, живият свят или хората с техните нрави и обичаи?
- За мен винаги природата е била най-важното в пътуването ми, но на места хората са толкова различни и интересни, че няма как да не им обърнеш внимание.
- Кои други пътешественици познаваш и черпил ли си вдъхновение от някого от тях?
- Ако трябва да спомена само един човек, това е Юри Варошанов - неговите пътеписи са основната причина да започна да пътешествам. Също така съм черпил от опита и съветите му по време на подготовката за пътуването.
- Кое от преживяванията си можеш да определиш като забавна случка?
- Бях тръгнал да изкачвам един връх в Перу. За целта трябваше да взема автобус за около 25 километра, който да ме изкачи до определено място в планината, но беше обяд и такъв нямаше. Спазарихме се с един таксиджия на доста висока цена и тръгнахме. Пътьом той натовари още 4 човека в колата, които отиваха в някакво близко селце. Пътят беше стръмен и неасфалтиран и едва на 4-5 километра от града колата изпуши и спря. Радиаторът беше прегрял, защото беше останал без вода. Докато шофьорът наливаше нова вода от една канавка, по пътя мина автобус с туристи, махнах му и той спря. Цената му беше 4 пъти по-ниска от спазарената с таксито. Аз си грабнах раницата, дадох една минимална сума на таксиджията и се метнах на автобуса. Таксиджията и пътниците му останаха да ме гледат тъжно с отворени уста.
- Опита ли някое странно местно ястие, плод или животно?
Много хора почувстваха духа на приключението пред Народния театър в София, докато Иван разказваше какво е преживял.
- Морско свинче. Тук ги гледаме като домашни любимци, но в Перу по планинските селца ги отглеждат с десетки. В интерес на истината е вкусно, месото му прилича на пилешко, но за жалост е доста малко. Иначе опитах и доста плодове, които не се намират по българските пазари.
- Какво смяташ да правиш оттук нататък?
- Това е най-трудният въпрос. Доскоро имах планове да продължа пътешествието, но някои неприятни обстоятелства ми промениха плановете. Но все пак човек не може да бъде сигурен в нищо.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
