Ива Георгиева живее в Япония от близо 3 години. Снимки: Личен архив
- Ива, как се озова в Япония и с какво се занимаваш в Токио?
- Пристигнах в Япония по програма на японското Министерство на образованието като специализант в Токийския университет. В момента съм втора година докторант в същия университет, или казано с две думи - уча тук. Или по-скоро се занимавам с научна работа. Специалността ми е философия на когнитивната наука, което означава, че изследвам идентичност в интернет.
-Какво представлява всъщност работата ти?
-Съвременният човек става все по-зависим от технологиите. А японците може би са хората, които най-бързо се привързват към компютрите и машитните като цяло. Аз изследвам разликата между социалното аз, и азът в Интернет. Това как човек се променя и проблемите, които възникват след това. Всеки, които е в час с технологиите вече е усетил, че сме на ръба на епидемия от заболявания и пристрастяване към виртуалното пространство. Аз вярвам, че виртуалните симулации могат да се използват и за преодоляване на редица проблеми. Заболявания, като аутизма нямат нужда от лекарства, а от подходящи терапии.
 |
| Ива (в дясно) представя България на японските си колеги. |
Тестове показват, че ние може да повлияем на части от мозъка, така че пациенти да преодолеят проблемите си. Невронауката изследва състоянията на мозъка. И така както виртуалното може да доведе до проблем, може и да корегира проблем.
- Коя е по-далечната дистанция - километрите в облаците от България до Япония или разликата в дисциплината, начина ни на мислене и живот, или двете култури като цяло?
- Макар че пътят до Япония може да е едно от най-големите предизвикателства (12 часа), определено разликите в двете култури са много по-несравнима дистанция и, бих казала, за мен причина за учудване, както и основна причина за мотивацията и удоволствието да съм тук.
- Кога си казваш „прибирам се у дома”? Когато летиш към София или когато летиш към изгрева на слънцето?
- Макар че не съм се прибирала към България от две години, сигурно бих го казала за България. Но е забавно вече колко често казвам, че ми се прибира у дома, т.е. в Токио, когато съм пътувала някъде другаде из Япония.
- Японците са прочути с толерантността си и дисциплината си, а ние със скара-бирата. На японеца ли е по-лесно да забрави задръжките си, или на българина да се научи на дисциплина?
- Прочутата толерантност на японеца е една добре дисциплинирана реакция на слагане на маска, затова бих казала, че те по-скоро са добре дисциплинирани хора, или поне по-възрастното поколение. Но мисля, че много българи биха се учудили на петък вечер, когато всички работещи в компании и чиновници (т. нар. салари мен) се отнасят дружно (фирмено) да ядат и пият като за последно и особено как изглежда последният влак в събота вечер... Японците по същия начин, както и с работата, координирано и дисциплинирано си свалят задръжките и стават като деца. Но това не им пречи да бъдат (или поне да се опитват да изглеждат) достатъчно сериозни и дисциплинирани иначе. За българите не знам... дали дисциплина ни е нужна... или да се научим как да не сме дисциплинирани, или може би пред какво да сме дисциплинирани и пред какво да сме смели и свободни. Не знам...
 |
| С красиво кимоно. След дълъг ритуал по обличането на традиционната дреха. |
- Как се почувства ти, когато облече за първи път кимоно? По-удобно ли е от плетените терлички на баба?
- Почувствах се страхотно... много, много елегантна и деликатна, но същевременно като цвете в опаковка като че ли извършвам нещо много специално, отнемащо време и концентрация и определено нещо... древно. Какви ти терлички, нищо общо... макар че имам едни от баба ми и наистина за зимата са незаменими. Кимоното е истинско предизвикателство, но е и много приятно също. През лятото се носят по-леки “кимона”, наречени юката – те са по-поносими. Носят по време на фестивалите с фойерверки, които са нещо невероятно.
- Какво обичаш да казваш на японците за България?
- Че имаме прекрасна природа, вкусна храна и хилядолетна история. И да - че не сме само Страната на киселото мляко, защото това е една от основните им представи за нас.
- А има ли факти и истини за българите и страната ни, които предпочиташ да запазиш в тайна от неудобство?
- Много често са ме питали за политиката и икономиката ни или за това защо съм дошла в Япония да уча за дълго или как е живяло семейството ми... В такива моменти съм имала желание да не казвам определени неща. А пък като ме питат за мафия или за съвременния български мъж, на моменти ми става неудобно... не че те си нямат якудза.
- И защото сега живеем в трудни времена на световна финансова криза… ще ни кажеш ли японците как се справят с последиците й?
- Ами мисля, че не се справят много добре, имайки предвид думите на приятели, които се занимават с финанси тук. Но като гледам обикновените хора – има тенденция на негативен ефект, хората се съобразяват много повече с разходите си. Особено ние, студентите. И доста хора губят работата си: както един приятел каза, дори бездомните хора са се увеличили повече, отколкото някога е виждал. И все пак мисля, че японците ще намерят начин, както винаги...
 |
 |
| По време на местен фестивал Ива се превърнала в истинска атракция за японците. Вместо да следят ритуала по пренасяне на частите от храм, японците снимали нея. | По време на урок с деца. От малки японците се възпитават на толерантност. Може би затова Ива се чувства по-добре там, въпреки че е чужденец. |
- Колко време ти отне да научиш езика, да започнеш да пишеш?
- Мисля, че чужденец не може никога да каже, че знае японски, може би само че го владее добре, защото има много нива на моженето му. При мен беше лесно в началото, защото учих японски и в България няколко години, не особено интензивно. Но писането е доста труден въпрос, защото и съвременният японец не пише толкова често на ръка, а използва компютър главно.
- А според теб на кой език звучат най-приятно „любов” и „слънце”?
- Любов на български, а слънце на японски - тайо.
- Коя е българската дума, на която искаш да научиш хората там?
- Мисля, че „благодаря”. Първо заради значението - дарявам благо, и после защото японците много обичат да благодарят, т.е. би било полезно.
- Всъщност кои са по-добри приятели, съседи, колеги? Въобще къде е по-лесно да се живее с удоволствие и без притеснения?
- Това е труден въпрос, защото не мога да сравнявам хората просто така. Много от приятелите тук не са само японци, а чужденци, студенти като мен, дошли да учат и работят тук. Не мога да отрека, че българите сме много по-дружелюбни в приятелствата. Също не мога и да не спомена, че най-весело ми беше тук, когато бях с българска приятелка в общежитие. Но говорейки за колеги, мисля че начинът, по който в японското общество възприемат колегиалността, е също много интересен и усещането да си част от екип е наистина непознато за нас, българите, по този начин.
- Мислиш ли да се върнеш в България и кое може да те накара да го направиш?
- Честно казано, не бих искала да загубя тренинга, който имам тук, връщайки се в България, а предполагам ще се случи. Още повече че не виждам особено бъдеще в България. Може да ме накара само някаква сериозна лична, семейна причина.
- Там си чужденка, но къде се чувстваш не на мястото си, по-различна, по-неразбрана - там или тук?
- Много интересен въпрос, защото... Първо, когато се регистрираш тук, в Япония, получаваш временна карта, която се казва “Alien registration card”, точно така ние сме aliens! Извънземни! Чужденци!
И винаги чужденецът си остава чужденец в Япония, дори след много години, жителство, брак, фирмена работа. Дори в думата, която използват, се усеща оттенък на различност. Но по-неразбрана съм се чувствала в България. Затова мисля, че съм намерила мястото си в Япония. Защото, макар и чуждо, това място е приветливо за мен.
-Страшни ли са земетресенията?
 |
| Ива е като екзотично цвете сред японците. |
-В началото се стрясках, но земетресенията са ежедневие в Япония. Хората са свикнали до такава степен, че не им обръщат внимание. Освен че са свикнали японците са спокойни, защото се подготвят от малки как да реагират, а и знаят че сградите са направени така, че да издържат на трусовете. Всъщност земетресение имаше и днес.
- Решили сме да попитаме всички, избрали живота зад граница, да ни отговорят честно, без да поглеждат в интернет за информация. Чувала ли си за плана „Ран-Ът” и ако да, как ще коментираш?
- Не съм чувала и нямам никаква представа. Но обещавам да се запозная.
- Как звучи ДЕН на японски?
- На японски ден е 日, произнася се “hi” (нe „hai”). Много лесен йероглиф за изписване - като прозорче към света.
БЪРЗИ
Суши или пълнени чушки?
- Пълнени чушки, разбира се! Майка ми беше тук през май и ми готви. Сега пък аз правя в курса по готварство - японките ги обожават. Иначе сушито може да е ежедневие.
„Тойота” по магистралата или „Балканче” по поляна?
-„Балканче” по магистралата. Не, шегувам се, това си е опасно. Но тъй като не мога да карам нито кола, нито колело (което си е голям срам в Япония, защото тук всички съществуват на колела), така че аз бих предпочела боса по полянка и пеша.
Ред или контролиран хаос?
- Ред! Обичам да има ред.
Фалшива любезност или болезнена истина?
- Болезнена, но истина, разбира се!
Малко приятели или много познати?
- Малко приятели.
Изгрев или залез?
- Залез.
Токио или София?
- Токио. За предпочитане с последните две.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
