Под командването на генерал Тодоров, Булаирският бой се провежда на 8 февруари (26 януари стар стил) 1913 г. между българската Седма пехотна рилска дивизия, чийто щаб е в Дупница, под командването на генерал-майор Георги Тодоров и османските дивизии „Мюретеби“ и 27-а пехотна под командването на Али Фетхи Окяр, образуващи 10-и турски корпус. Боят се води в района на Булаир и старата крепост Цимпе, станала отправна точка за османското нахлуване в Европа. Той завършва с победа за България, превръщайки се в символичен реванш за османските нашествия и завоевания на Балканите. В негова чест е написан маршът „Булаир“