За първи път по дело срещу България ЕСПЧ преразгледа свое решение и обяви оплакването за недопустимо.
Решението на Съда е след молба на правителствените агенти от Министерство на правосъдието за извънредна процедура и преразглеждане на решението с възражение, че поведението на жалбоподателя и неговия процесуален представител е злоупотреба с право.
Жалбоподателят следва доброволно да възстанови полученото от държавата обезщетение - 7500 евро за неимуществени вреди и 4150 евро за разходи и разноски, в противен случай държавата може да ги претендира по съдебен ред.
Оплакването по делото “Я.Т. срещу България” се отнася до отказ на българските съдилища да допуснат юридическа промяна на пола на жалбоподателя.
Предистория:
Претенциите на Я. Т. са заради отказ през 2016 г. на районен съд, потвърден от окръжен съд, да позволи вписване в регистрите на населението на променения пол, имена и ЕГН на жалбоподателя.
По рождение е регистриран като жена с женско собствено име. Жалбоподателят заявява, че още като юноша разбрал, че половата му идентичност е мъжка. Така той води социален живот като мъж с мъжко име и фамилия. От 2008 г. живее в съжителство с жена, родила 2010 г. дете чрез изкуствено осеменяване от донор. Понастоящем жалбоподателят и детето се идентифицират като баща и син. На снимката на личната му карта, издадена през месец ноември 2011 г., жалбоподателят изглежда като мъж. Според медицинска експертиза, изготвена на 28 май 2014 г., жалбоподателят е имал характеристиките на истински транссексуализъм със съзнателна и постоянна идентификация като от мъжки пол.
С решение от 9 юли 2020 г. ЕСПЧ приема, че е налице нарушение на право на зачитане на личния и семейния живот и присъжда обезщетение за неимуществени вреди и разноски.
Съдът критикува мотивите на националните съдилищата, в които няма обяснение относно конкретната природа на обществения интерес и не е извършена преценка за пропорционалност спрямо правото на жалбоподателя да получи признаване на половата му идентичност.
След постановяване на решението, в рамките на събиране на информация, касаеща индивидуалните мерки по неговото изпълнение, правителствените агенти установяват, че докато е било висящо делото пред ЕСПЧ, Я. Т., представляван от същия адвокат, който го представлява и пред Европейския съд, успешно е инициирал ново производство пред национален съд по реда на Закона за гражданската регистрация, но в друг съдебен район. Съдът е уважил исканията му, като през юни 2017 г. посочените данни са променени в Регистъра за гражданско състояние - обстоятелство, което не е било известно на ЕСПЧ към датата на постановяване на осъдителното решение.
Въз основа на посочените факти българското правителство подава молба до ЕСПЧ на основание чл. 80 от Правилника на Съда да позволи извънредна процедура по преразглеждане на решението, като възразява, че поведението на жалбоподателя и неговият процесуален представител е злоупотреба с правото на жалба.
На 4 юли 2024 г. ЕСПЧ уважи молбата за преразглеждане. Той посочва в решението си, че жалбоподателят е длъжен да го уведомява за всеки релевантен факт по делото, както и да сътрудничи с оглед на правилното правораздаване. Съдът подчерта, че в настоящия случай, жалбоподателят и неговият адвокат съзнателно не са го информирали за фактите относно второто производство по Закона за гражданската регистрация, което е още по-фрапиращо предвид това , че второто становище и искът за справедливо обезщетение са изпратени на ЕСПЧ на 24 юли 2017 г., месец след като вече промяната в Регистъра за гражданско състояние вече е била факт.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
