На днешния ден почитаме паметта на Светите Баташки Новомъченици, загинали мъченически за православната вяра по време на баташкото клане през пролетта на 1876 г.
Баташките мъченици са канонизирани за светци най-напред от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 година от. Първата икона, посветена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, САЩ специално за канонизацията им през 2006 г. Идеята за подобна икона се е родила през 2004 г. в България.
На заседание през март 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия също решава да канонизира за светци Баташките новомъченици. На 4 април 2011 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски“ по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим Български, новите български светци, избити през 1876 г. в църквата в Батак са канонизирани и от Българската православна църква[3]. Първото тържествено прославление на новоканонизираните светии с отслужването на специално съставени в тяхна чест богослужебни последования, е извършено през същата 2011 г. в гр. Батак в деня, определен от Св. Синод за тяхна прослава – 17 май.
Историята е запазила само някои от имената на баташките мъченици – това са зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Керелов – жив опечен на клада, запазени са имената и на някои от избитите – Иван, Илия и други. Паметта се почита официално на 17 май.
На 17 май църквата почита паметта и на свети мъченик Николай Софийски.
Свети Николай Софийски бил християнин, роден в град Янина (днес в Гърция) в първата половина на XVI век.
От дете усвоил обущарския занаят и за по-добро препитание се преселил в София. Тук хората го обикнали и Николай създал семейство. Но някои мюсюлмани решили да го привлекат към своята вяра, често го безпокоели и го убеждавали да смени вярата си. Един ден го поканили на обяд, упоили го и в такова състояние го обрязали.
Когато се събудил, Николай разбрал какво е станало и с плач избягал в дома си,
откъдето от срам не излязъл цяла година. Но имамът най-после го предупредил, че занапред ще трябва да посещава техните молитви. Николай твърдо му заявил, че той за нищо на света няма да промени християнската вяра на своите предци.
Оттогава започнал неговият мъченически подвиг.
Много мохамедани искали смъртта на Николай. Хвърлили го в затвора, където го подложили на страшни мъчения. На съдебно заседание съдията обявил, че Николай е невинен. Но фанатизираната тълпа не се подчинила на отсъдената присъда. Мъченикът бил изведен вън от тогавашния град и в местността Юч бунар ("Три кладенци", днес мястото е на столичната улица "Цар Симеон" 125).
Николай бил убит с камъни на 17 май 1555 г.
Житието му е написано от дякон Матей Граматик, съвременник и очевидец на страданията и смъртта му. Недалеч от лобното място на свети Николай Софийски през 1900 г. е осветен голям храм в негова чест.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
