На 1 март отбелязваме един от най-обичаните български празници – посрещането на Баба Марта, традиция, която отбелязва прехода между зимата и пролетта и датира от предхристиянската епоха.
Първата ни работа днес е да закичим мартеничка на себе си и близките хора. Според вярванията мартеничките носят здраве и късмет, като при поставянето им наричаме човек да е здрав, румен, засмян, да се радва на късмет и щастие.
Мартенички се поставят и на домашните животни.
Сваляме мартеничките, когато видим щъркел или лястовица. Връзвали са се, както най-често и днес, на цъфнало дръвче, или пък са се слагали под камък.
Обичаят за закичване на мартеница е разпространен не само в България, но също и в други балкански страни. През 2017 г. е вписан в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония.
Във фолклора Баба Марта е представена като сестра на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното, или че са свършили някоя голяма пакост. Баба Марта често им се гневи и затова времето често се мени.