Петима видни дупничани са номинирани за званието "Почетен гражданин на Дупница" и удостояване с отличието „Почетен знак на Община Дупница“
Първата номинация е на председателя на ОбС Костадин Костадинов за достояване със званието „Почетен гражданин на Община Дупница“ на Леа Иванова
Легендата в българската популярна музика Леа Иванова е родена на 13 август в Дупница с името Лилия Иванова. Детството й минава в Цариград, по-късно живее и учи в Дупница, откъдето е и семейството й. През целия си живот Леа Иванова е споменавала Дупница с уважение, като свой роден град.
От началото на 40-те години се премества в София с намерение да следва в Художествената академия, но това не се осъществява поради силното й увлечение към музиката. Леа Иванова започва да пее като солистка в джазовите формации „Славянска беседа“, „Джаз Овчаров“ и оркестър „Оптимистите“, с който работи до 1956 г. Тя е една от първите изпълнителки на джаз в България, но бързо печели популярност и в чужбина. През 1949 г., при участието си в „Джаз Овчаров“, групата получава покана за турне в САЩ. Това става причина за политически репресии за изпълнение на „упадъчна музика“. Леа Иванова е арестувана и изпратена в концлагера Ножарово. След освобождаването й от лагера, тя продължава да гради кариерата си. От 1957 започва сътрудничеството й с Еди Казасян, продължило почти 30 години, който сформира и ръководи през цялото време нейния съпровождащ оркестър. Концертните турнета в Румъния, Унгария, Сърбия преминават при голям успех. Суперлативите в пресата достигат връхната си точка по време на концертите във "Фридрих щадс палас" в Берлин (7 програми за сезона 1962-1963). Гастролите й включват цяла Западна Европа, САЩ, Канада, Южна Америка, Близкия Изток. През 1985 е удостоена с орден „Кирил и Методий“ I степен. Леа Иванова умира в София на 28 май 1986 г.
Втората номинация е за удостояване с отличието „Почетен знак на Община Дупница“ е за Димитър Димитров.
За читателите на DenNews.bg той е познат с активното си участие с техника и логистика при потушаването на пожара, който близо месец бушува над село Бистрица
Димитър Димитров е компютърен експерт, собственик на IT компания и организатор на доброволно противопожарно формирование, базирано в кюстендилското село Еремия. Той беше основен инициатор, дарител, доброволец и осъществяваше логистиката за гасенето на огромния пожар в края на август в Рила планина, който застраши стотици декари горски масиви, както и постави под риск дупнишките села Бистрица и Самораново. Напълно безвъзмездно Димитров работи денонощно със своя екип и осигури дронове, ранцеви пожарогасители, гориво, вода и храна за доброволците и положи всички усилия за потушаването на огнената стихия.
По време на ковид пандемията Димитър Димитров бе номиниран в инициативата “Достойните българи” на в. “24 часа” за благотворителните му жестове – подари кола на лекарка от София, която работеше на първа линия с болни, както и кислородни концентратори, а на социални домове и възрастни хора дари над 15 тона картофи.
Още 2 са номинациите за удостоявена със званието "Почетен гражданин на Община Дупница":
По предложение на кмета на Дупница Първан Дангов е Доцент Мария Витошанска
Мария Захариева Витошанска е родена през 1938 г. в град Дупница, където завършва и средното си образование. Тя е потомка на два възрожденски рода. Нейният дядо Величко Хаджиангелов е сподвижник на Левски, пръв кмет на Дупница след Освобождението и участник в Учредителното събрание във Велико Търново през 1879 г. Участвал е в изработването на Търновската конституция и в избирането на първия български княз Александър 1 Батенберг. Величко Хаджиангелов се е ползвал с изключителен авторитет и влияние в гр. Дупница и околията, работил е като винопроизводител и търговец на спиртни напитки, починал е през 1912 г. Бащата на доц. Мария Захариева Витошанска – Захари Георгиев Витошански е работил дълги години като диригент на мандолинен оркестър към Дома на транспортните работници в гр. Дупница. Носител е на много златни медали от националните прегледи на художествената самодейност и на орден „Кирил и Методий“ - II-ра степен.
Доцент Витошанска завършва висшето си образование по история в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Работи като учител по история на България в гимназиалния курс и насочва изследователската си работа към проблемите на празнично-обредната дейност и краезнанието. През 1974 г. става преподавател в Учителския институт в Дупница, а по-късно става негов директор. През 1988 г. Доцент Витошанска защитава докторат на тема: “Българският възрожденски печат в Цариград за Източния въпрос”, а неин научен ръководител е известният проф. Николай Генчев.
Мария Витошанска пише редовно за местния и централен периодичен печат и специализирани научни издания – “Исторически преглед”, “Векове”, “Родопи”, различни сборници. В края на 1991 г. публикува хабилитационния си труд: “Христаки Павлович - Дупничанин“. През 1992 г. Мария Витошанска става доцент по история на България. През 1995-1996 г. е избрана за председател на Народно читалище „Зора 1858“. Доц. Витошанска има особени заслуги в изследването на историята на Дупница. Освен това тя е и един от инициаторите за издигането на паметника на Христаки Павлович в центъра на града.
Доцент д-р Мария Витошанска е работила върху монография на тема: “Синкретизмът на религиозните пластове в българската обичайно – обредна система“. През 2001 г. в списание „Начално образование“ е публикувана нейната статия “Дидактическата игра в обучението по родинознание“. Автор е на многобройни статии и студии в научни и популярни издания и книги. От 2010 г. доц. д-р Мария Витошанска работи активно с издателска къща „Тангра“, която издава много нейни книги – сред тях са изследването „Тя уши байрака” – за Стилияна Параскевова, ушила първообраза на българското знаме, две книги за дупничанина Христаки Павлович и неговите потомци, както и изданията „Митхад паша и българите – митове и реалност“, където е автор и съавтор на „Българите и французите“ и „Българи и турци“. Написала е и книгата „Захари Бобошевски (1848-1916). Един от забравените просветители”.
Доцент д-р Мария Витошанска е съавтор в сборниците, издания на ИК „Тангра“- „Българите и французите“ (2010); „Българи и турци“ (2016); „Масонството и Българското възраждане. В търсене на истината“ (2023). Тази година, по повод 220 години от рождението на Христаки Павлович, излиза ново допълнено издание на книгата „Христаки Павлович Дупничанин и неговите потомци“. Днес доцент д-р Мария Витошанска живее в град София.
Отново по предложение на кмета на Дупница Първан Дангов номиниран да бъде удостоен със званието "Почетен гражданин на Дупница" е проф. д-р м.н. Михаил Радев Александров
Проф. д-р м.н. Михаил Радев Александров е роден на 01.09.1927 г. в гр.Дупница в бедно тютюноработническо семейство, имал е две сестри: Йорданка и Цветанка. Завършил е гимназията в гр. Дупница през 1946 г., а през август 1947 г. е взел участие Бригадирското движение в Хаинбоаз, като командир на дупнишкия отряд от 50 младежи и девойки, повечето от които гимназисти. През 1948 и 1949 г. Михаил Радев е участвал в строителството на язовир „Калин”. През 1953 г. е завършил медицина в гр. София и е работил като лекар във Военноморските сили в гр. Варна. От 23.01.1956 до 10.08.1964 г. живее и работи в гр. Стара Загора. Бил е заместник-главен лекар на Окръжна болница от 16.04.1957 до 22.11.1962 г., а след това е завеждал Инфекциозно отделение в същата болница. От 10.08.1964 г. Михаил Радев е асистент по инфекциозни болести в Медицинския институт в гр. София. През 1975 г. става доктор на медицинските науки, с докторска дисертация на тема: „Хеморагични трески в България” в обем от 963 страници. Професор д. м. н. Михаил Радев има в съавторство 15 учебници по инфекциозни болести за студенти, автор е на 4 научни монографии и на още няколко монографии в съавторство. Избиран е за ръководител на Катедра по инфекциозни болести при Института по заразни и паразитни болести в Медицинска академия, редица години е чел лекции на студенти и специализанти и е бил главен републикански специалист по инфекциозни болести.
Получил е патент за изобретение № 61 475 и в колектив е работил за откриване на българско лекарство на СПИН. За високите му постижения в науката той е носител на „Медал на честта” на Американския библиографски институт за 2000 година в Северна Каролина. Номиниран е от същия институт за учен на годината, носител е на два ордена „Кирил и Методий” – ІІ и І степен, Народен орден на труда – златен и много други отличия. Проф. Михаил Радев е владеел 4 езика, между които английски, френски и руски. Изнасял е научни доклади на международни симпозиуми в Москва, Киев, Стокхолм и е имал публикации във Вашингтон, САЩ, относно лечение на СПИН, чрез прилагане на препарата ТИАС, изобретен от химика Михаил Будуров. Проф. Михаил Радев е създал своя школа от специалисти по инфекциозни болести. Той е подготвил около 30 души високо квалифицирани специалисти, които са доказали своите качества в науката. Под неговото научно-методическо ръководство са израснали специалистите, завеждащи Инфекциозно отделение в Общинската болница в гр. Дупница. Умира на 25 февруари 2005 г. в гр. София.
Третата номинация за удостояването с Почетния знак на Община Дупница е на председателя на ОбС Костадин Костадинов и тя е за Юлиян Манов
Юлиан Василев Манов е завършил УНСС гр. София магистър по „Международни икономически отношения“ , специалност „Маркетинг“. Чрез инвестиционни дружества развива стопанска дейност в България и чужбина в разнородни сектори от икономиката.
От 2008 до 2024 г. е част от интернет и софтуерна корпорация „Гугъл“ със седалище в Калифорния,САЩ ръководи развитието на инфраструктурата на компанията и връзките с регулаторни органи в държавите от Централна и източна Европа, ОНД и Близкия изток. Бил е директор „Бизнес развитие и Международни продажби“ в „Нетера“ – първият независим доставчик на телекомуникационни услуги в България и на Балканите.
От 2001 до 2002 г в САЩ заема длъжност в компания в сферата на сигурността. Активно участва в създаването на първите български фондове за дялови инвестиции в стартъп компании. Идеолог за създаването на „София Тех Парк“ - първият научно-технологичен парк в България с фокус-области – информационни технологии, науки за живота и зелена енергия. Участник в „Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране“ (BVCA) , чиято водеща цел е да работи заедно със своите членове за подобряване на бизнес средата, поощряване на иновациите и разрастване на предприемачеството в България .
Юлиан Василев Манов е основен и най – важен спомоществовател за ремонта и възстановяването на храм „Св. Никола“. Той е основен ктитор на възобновения през миналата година храм “Св. Никола”. Боголюбивото му дело е от особено значение за местната общественост, тъй като освен като необходим за всеки мирянин молитвен дом, той е и неразривно свързан с историята на града ни. “Св. Никола” е най-старата църква в града ни, построена е още през 16 век. През турското робство е била разрушавана на два пъти, а след това възобновявана от родолюбивите ни предци, осъзнавали силата на вярата. Според местните легенди тя е послужила за убежище на дупничани при нападението на турския башибозук начело с Кел Хасан паша, който искал да запали града и да го превърне във втори Батак. Десетилетия наред храмът бе изоставен, немалко пъти поругаван и рушащ се пред очите ни. Като истински родолюбив и вярващ дупничанин, Юлиан Манов с възрожденски хъс се зае с мисията да го възкреси и не пожали усилия и средства, за да имаме сега едно истинско духовно средище за молитви, богослужения и ритуали, които ни обединяват в общност.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
