Днес православните християни отбелязваме Петковден, почитаме света Параскева или още наричана света Петка. Този ден е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.
Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството, покровителка е на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Преподобната Петка, наречена още Българска и Търновска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11-и век. Води благочестив живот, а след кончината й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.
Цар Иван-Асен Втори ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на старата столица. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където са и досега.
Имен ден днес празнуват Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева, Петка.
Света Петка Българска, наречена още Параскева (на гръцки: Ασία Παρασκευή, Агия Параскеви) е православна светица и главна закрилница на българския народ, живяла през Х-ХІ век.
Параскева (бълг. Петка) е родена в Одринска Тракия, Византия в град Епиват (дн. Селимпаша) близо до Силиври, а родителите ѝ били благочестиви и уважавани хора.Живяла е през втората половина на Х в.
По-големият ѝ̀ брат Евтимий, който също поел пътя на монашеството бил ръкоположен за митрополит на Мадитос и след смъртта си също бил канонизиран като светец. Според житията ѝ още като десетгодишна Св. Петка чула в храма гласа на Иисус Христос:"Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните.
Когато родителите ѝ починали, а брат ѝ̀ вече бил монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол (Цариград), като пет години прекарала в пост край усамотения храм „Покров Богородичен“ в Ираклия. След пет години тя заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб, като се установила в Йорданската пустиня. Параскева следвала примера на прочутата св. Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя през Цариград се завърнала в Епиват и се заселила при храма „Свети Апостоли“, където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка.
Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в което Св. Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите ѝ, които били пренесени в църквата „Свети Апостоли“ в Каликратия. Преданията за отшелническите подвизи на Св. Петка довели до появата на култ към нея, като било написано и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник. Тъй като не било съобразено с каноните, по поръка на цариградския патриарх Николай IV Музалон (1147 – 1151) дякон Василик написал ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен. Св. Петка била известна главно в пределите на византийска Тракия.
Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново[3]. Най-големият връх в увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от св. патриарх Евтимий житие – една новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.
За отношението към Св. Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. Така например в своя известен договор с Венеция цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска”. Мощите на закрилницата на столицата Търново били отнесени от второ ѝ отечество през 1395 г. – измолил ги видинският „млад цар“ Константин II Асен, син на Иван Срацимир. Във Видин те останали до 1397 г., когато султан Баязид I ги подарил на сръбския княз Стефан Лазаревич. Св. Петка останала в Белград до 1521 г., след което мощите се озовали в Цариград. През 1641 г. Цариградската патриаршия изпратила светите мощи по молба на молдовския княз Василий Лупу, родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград) в столицата му Яш. Те се пазят и днес в църквата „Катедрален храм „Сретение Господне“, Яш“ в този румънски град.
Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. На тази светица е наименуван и храмът в Рупите, издигнат от Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Петковден се чества на 14 октомври.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
