На 11 юни православната църква отбелязва празника Света Богородица – „Достойно ест“. Почита се чудотворната икона в Света гора на Богородица и песнопението „Достойно есть“, възпяващо божията майка в света литургия.
През X век образ на Божията Майка за първи път е било изпято песнопение, включено впоследствие в Божествената света литургия, което и до днес се изпълнява в целия православен свят.
Точното предание за това събитие е записано през XVI век от тогавашния първенствуващ монах в Света гора йеромонах Серафим, който разказва:
“Близо до столицата на Света гора Карея, се намира долина, по-късно наречена “Долината на пението”, в която отдалечени една от друга се намират монашески килии, населявани от подвизаващи се аскети. В една от тях живеели двама монаси старец на име Гавриил и послушник със същото име. Веднъж старецът, отивайки на бдение в Карея, казал на своя ученик: “Чедо, аз отивам на бдението, а ти остани тук и направи сам утринното последование в нашата килийна църква”.
През нощта се потропало на вратата на килията. Когато отворил, послушникът видял пред себе си непознат калугер. Поканил странника да влезе, за да извършат заедно утринното последование. Стигайки до песнопението “Честнейшую херувим...”, непознатият с ангелски глас благоговейно запял към Пресвета Богородица. След молитвата му иконата на Божията Майка, която се намирала в килията и пред която те възнасяли своята молитва, внезапно засияла с необикновена светлина, а послушникът, изпълнен с духовна радост и плачещ от умиление, се обърнал към монаха със следните думи: “Отче, ние никога не сме слушали тази песен от древните. Моля те, напиши ми я за спомен!”
Непознатият монах поискал мастило и хартия. Оказало се, че в килията няма такива неща. Тогава той казал на послушника: “Донеси ми каменна плоча!” След като я получил, инокът с ръка написал като върху восък думите на песента и заръчал на по-малкия си събрат: “От сега нататък така пейте всички православни!”:
Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице,
винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-чтима от херувимите
и несравнено по-славна от серафимите,
нетленно родила Бог Слово,
същинска Богородица, Те величаем.
След като изрекъл тези думи, той изведнъж станал невидим. Когато монахът Гавриил се върнал от бдението, неговият послушник му разказал за своя непознат тайнствен гост и показал на стареца си каменната плоча с текста на молитвата. Опитният духовник веднага разбрал, че в килията е бил самият архангел Гавриил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна песен в прослава на Божията Майка. Двамата съкилийници взели каменната плоча и я отнесли в Протата, като подробно разказали пред Събора на старците за станалото чудно събитие. Тогава всички братя с едни уста и едно сърце прославили Христа Бога, извършил такова чудо за слава на преблагословената Си Майка и є изпели новата песен, донесена на земята от архангел Гавриил.
Плочата с изписаните върху нея букви на Богородичната песен била изпратена в Константинопол на патриарх Николай II Хризоверг като свидетелство за станалото чудо. Иконата на Пресвета Богородица, пред която била изпята за първи път молитвата, била взета от килията на светогорските отци и пренесена в съборния храм “Протатон” в Карея, където тя и досега се намира, като оттогава започнали да я наричат “Достойно есть”.
Паметта на двама светци също се почита на 11 юни. Единият е Свети апостол Варнава. Той се е родил с името Йосиф или Йосия, в остров Кипър. Когато Христос избрал 70-те ученици и им поръчал да проповядват Неговото слово, Йосиф бил сред тях. Апостолите започнали да го наричат Варнава, което значи син на утехата. Варнава бил убит с камъни от евреите, докато им проповядвал. На остров Кипър е построен храм в негова чест.
Другият светец, почитан на 11 юни, е Свети апостол Вартоломей, който се числи към 12-те апостоли, вървели подир Иисуса Христа и на които дал сила да изцеряват болести и да правят чудеса чрез Неговото име. Св. Вартоломей проповядвал в източните страни. В град Албанопол бил разпнат на кръст с главата надолу от идолопоклонници жреци.