Големият треньор Ферарио Спасов е жертвата на жестоката катастрофа край Велико Търново, стана ясно тази нощ. Ферарио
.Инцидентът е станал около 17:00 часа вчера на пътя между София и Варна, където са се сблъскали два автомобила. Спасов се е прибирал от мач на неговия отбор в Трета лига срещу Локомотив (Горна Оряховица), в който Дунав (Лом) губи с 1:3. Той е пътувал с личния си автомобил по посока Ловеч, когато край търновското село Шереметя е бил ударен от автомобил, който се е движил със 150 км/час и навлязъл в насрещното платно.
Ферарио Спасов е роден в Дупница на 20-и февруари 1962-а година в Дупница. Баща му- Иван Спасов, който е от дупнишкото село Грамаде, дълги години е футболист на Марек, а след това и в Ловеч. Ето какво казва в интервю за 24 часа:
- Г-н Спасов, Вашето име е добре познато във футболните среди, но мнозина се питат откъде идва това Ферарио...
- Роден съм в Дупница, но със сигурност, когато съм се раждал, не съм могъл сам да си избера името... Това, което зная, е, че Ферарио е избор на баща ми Иван Спасов, който дълги години беше футболист в Дупница и Ловеч. Играл е ляв бег, много специфична позиция. Харесвал му е някакъв италиански футболист и ме е кръстил на него. Но не зная нито кой точно е този футболист, нито къде е играл, а и няма как да направя собствено разследване по въпроса.
Но може би тъкмо защото съм Ферарио много харесвах националния отбор на Италия. Бруно Конти беше любимият ми футболист. Дълги години ми беше пример - харесвах целия му стил на игра, един такъв безотговорен, но пък запленяваше. Дай боже, повече такива безотговорни футболисти.
- Баща Ви ли беше причината да се насочите към футбола?
- Това, че имаш родител като баща ми, не е гаранция, че ще продължиш традициите. Защото всичко е ген, заложби... Но когато имаш такъв човек в семейството, проявяваш някакъв интерес към това, което той прави. Беше голяма емоция и от момента, в който започнах да разбирам, съм бил на стадиона и съм отдаден безкрайно на този спорт. И нищо повече не ме интересува, та до днес.
Първите ми футболни спомени са от телевизията, от световното първенство през 1974 г. в Германия, когато домакините с Герд Мюлер в състава си победиха на финала Холандия. Тогава вече започнах да гледам с други очи мачовете.
Но има и друго - бил съм на 2,5 годинки, когато сме се преместили от Дупница да живеем в Ловеч. Така че всичко, което е свързано с футбола за мен, е свързано с този град - първи стъпки, много стъпки по-нататък.
Но най-интересното при мен е, че запомнах с хандбал. Бях много добър хандбалист, а в Ловеч по онова време хандбалът беше на много голяма почит. В Спортното училище ме приеха със специалност футбол, но първият ми златен медал е от републиканското първенство в село Голяма Желязна по хандбал.
Дори в един момент дилемата беше дали да продължа с хандбала или изцяло да се отдам на футбола. В тази дилема победи футболът. Много го обичах, в детството ми постоянно се играеше футбол. Израснах в жилищен комплекс с два блока, всичко наоколо бяха поляни и много деца, които играехме футбол. За мен футболът беше ежедневие, при сегашните деца това не може да стане.
Играта ми се отдаваше, но винаги съм наблягал и на учението. Това не беше много специфично за едно Спортно училище, където много ни натоварваха, тренирахме много, учехме по индивидуални програми, бяхме заето от 7 до 19 часа и всичко беше на много високо ниво. Но пък учителите ни разбираха и ни влизаха в положението. Тогава нямах любим предмет, проявявах интерес към всичко. А по-късно завърших ВИФ "Георги Димитров" само с една петица на държавния изпит, бях отличник. По принцип съм си такъв, с каквото и да се занимавам, не подценявам нито една сфера.
- И сте започнал в "Кърпачев" /Ловеч/ като ученик в ловешкото Спортно училище?
- На 16 години и 2 месеца дебютирах за "Кърпачев" в "Б" група. Но не възрастта на старта има значение, а това какво след това е станало от дадения футболист. Ако е за рекорд, винаги могат да пуснат в игра някое малко момче, а после? Аз започнах при треньора при Димитър Колев, Бог да го прости. Той беше 5-6 години с нас, много сериозен човек, но ние имахме респект от всички треньори, такива бяха времената.
Когато е на 2 годинки, семейството му се преселва в град Ловеч. Бащата Иван Спасов е футболист, състезател на ДФС „Христо Кърпачев“.
Средно образование завършва в Средно спортно училище „Асен Драганов“ (Ловеч) с отличен успех и сребърен медал на Министерството на народната просвета през 1981 г.
Играе на поста полузащитник в отбора на Осъм Ловеч (1979 – 1983) и (1986 – 1993). Записва 350 мача с ловешкия отбор. През периода 1983 – 1986 г. е футболист на Спартак Плевен.
Завършва НСА „Васил Левски“ със специалност футбол. Притежава пролиценз на УЕФА за треньор. От 2009 г. е старши треньор на Юношески Национален отбор на България, родени през 1994 г.
Работи като треньор на Олимпик Тетевен, Спартак Варна, Литекс и ЦСКА. Начело на ловешкия тим записва най-големите си успехи като треньор. През сезон 1996/1997 г. класира отбора от „Б“ в „А“ група. Като помощник-треньор е шампион през 1998 г., а като старши треньор е шампион през 1999 г. и вицешампион през 2002 г. Под негово ръководство отборът на Литекс печели и Купата на България през 2001 г., а през 1999 и 2003 г. е финалист в турнира.
От февруари 2004 г. до края на същата година работи в ЦСКА. На 5 януари 2006 г. поема Дунав Русе [1], който е 13-и (предпоследен) на полусезона в Източната „Б“ група с 10 точки, и го извежда до 6-о място (с 36 точки) в крайното класиране. Има само една загуба под негово ръководство. На 2 октомври 2006 г. напуска Дунав след конфликт с изпълнителния директор Георги Пейчев. Следва ново завръщане в Ловеч като старши треньор. До 5 юни 2012 г. ръководи Академия Литекс. На същата дата е посочен за нов старши треньор на Ботев Пловдив. На 9 юни 2023 поема Дунав Лом, където ще остане до смъртта си след автомобилна катастрофа на 11 ноември 2023.
Спасов е запален фен на хардрок и метъл музиката, като любимата му група е „Рамщайн“. Твърди, че докато ги слуша, си почива. Предпочитана форма на релакс е и риболовът.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
