Призът „Будител на годината" ще бъде връчен утре в новата галерия на Дупница. Церемонията е насрочена за 17 часа. Определените личности, които ще получат този приз са художникът Евтим Венев и общественикът Валентин Боков. Преди това, от 11 часа на паметника на Христаки Павлович-Дупничанин ще бъдат поднесени венци и цветя по случая Деня на будителя.
Евтим Панайотов Венев
Роден на 8 март 1938 г. в село Голямо село от хлебородна Разметаница . Десет години е учител в родното си село /1964-1974/, а след това в продължение на 23 години до пенсионирането си е учител по изобразително изкуство в ОУ "Св.Св. Кирил и Методий" в град Дупница. Базов учител е на Учителския институт , окръжен отдел "Просвета" и МОН. Негови ученици редовно участват в градски, окръжни, национални и международни изложби. Същевременно се занимава с творческа дейност. Участва в градски, окръжни , зонални и национални изложби. Негови творби са във фонда на галерии и в частни колекции. През 1999 година е награден с орден "Неофит Рилски" на МОН. Издава краеведско изследване за родното си село -"Големо село отдалеко и близко" /първо и второ издание/ и поетичната книга "Отражения".
Валентин Борисов Боков
Роден в първия учебен ден на 1959 г. - преди 64 години във врачанското село Хайредин. Работил е като учител по трудово обучение в гр. Мизия и по български език и литература в гимназията в Бобов дол, както и като художник и дизайнер в обувното производство.
От 1992 г. е журналист, като през 1994/1995 е главен редактор на общинския вестник „Светлина", а от 1999 г. заедно с Теньо Андонов, Юлияна Колчакова и Елена Кацарска като издател, подготвят и издават регионалния вестник „Дупница плюс".
От 2008 до 2022 г. издава културно-информационен гайд за Югозападна България. Валентин Боков е издал и няколко свои книги. От 80-те години пише фейлетони, които са публикувани по националното радио и в печатни издания, като част от тях събира в книжка, която издава през 2015 г. Има издаден онлайн роман, а тази година излезе от печат книгата му „До Милано... и обратно" – за съдбата на дупнишките гурбетчии в Италия през 90-те години на миналия век.