Изграждането на сондажа край село Бистрица ще премине на няколко етапа. Това бе разяснено днес на открита среща, на която присъства проф. д-р Костадин Щерев, фирмата-изпълнител, жители на селото... Стартирането на проучвателния сондаж се забави няколко години заради различни административни пречки, но в крайна сметка бе даден старт. "Имахме готовност да стартираме още 2020 година, както знаете след проучванията, които направих с екипа си. За съжаление, тромавите процедури в законодателството позволиха това да се случи едва сега. Няма да крия и друго. Разочарован съм, че държавата абдикира от този вид богатства, които има нашата страна, защото това ще даде съвсем друг тласък на икономиката ни, а вместо това трябва да се разчита на общините или на предприемачи. Но по-важното сега е, че в Бистрица започнахме", започна проф.Щерев.
Той запозна присъстващите в подробности, както за начина на проучванията, а също така и със самият проект на сонда, който е изготвил конкретно за село Бистрица. "По целият пояс на Рила има много вода, която трябва да бъде уловена. Имаше план, който предвиждаше да се направи това в рамките на 15 години, но събития и реформи от недалечното минало попречиха. Подбрали сме такава локация, която ни дава увереност, че ще пресечем проводници на термална вода, която ще се появи в изградения сондаж на самоизлив. След това ще бъде тествана, за да се разбере какви блага може да се очакват от нея. Температура от не по-малко от 60 градуса трябва да уловим.До 800 метра, трябва да стигнем 60 градуса, и ако слезем до 1100 метра, трябва да надскочим тази температура. Всичко зависи от това какви пукнатини и разломи ще пресечем. Ресурсът, който генерира масива е голям, въпросът е какво количество ще пропуска тези разломи. Може да бъде и 15 и 20 литра в секунда, като ако преценим, че е недостатъчен, ще мобилизираме и помпено съоръжение. Само за справка на един квадратен километър се пада дебит 0,5 литра в секунда, а ние говорим за площ от близо 150 кв.км, което предполага общ дебит около 60-65 литра. Няма как, разбира се, да бъде уловено всичко, но затова трябва да се продължи в следващите години и в другите населени места в района, където да бъде улавяна останалата термална вода", сподели светилото в геотермалните проучвания у нас и в Европа. "През 1961 година, когато правихме тук един плитък сондаж на само 350 метра дълбочина, имахме над 40 градуса. За да стане по-ясно, на 300 метра например, трябва да имаме температура около 22-23 градуса. Всяка разлика нагоре е, че имаме прогряване. А виновникът е само един - термална вода, която отдолу прониква и създава температурно поле. Ние сме точно в разломната зона, която отделя масив от потъващия джермански ров. Това е проводникът на водата", допълни проф.Щерев. "В момента сме направили обсадна тръба на 10 метра. Укрепваме, бетонираме и след това отиваме на 100 метра. Пак обсаждане, циментиране и отиваме до 400 метра, като процедурата е същата. Т.нар. спиране, което ще има е за да укрепне направеното. От 400 до 1000 метра ще бъде с открит ствол, в който се пъха колона-перфорирана, която да предпазва от срутване на скалната маса и същевременно да приема притоците на вода", обясниха от фирмата-изпълнител.
217 дни е срокът за реализация на проучвателния сондаж.
Проф.Щерев разказа и за периода на сондиране и проучване в района в периода 1961-1971 година, като бе категоричен, че следващите цели за проучване трябва да бъдат селата Крайни дол и Самораново.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
