Според евангелията (Мат.17:1-13; Марк 9:1-9; Лук.9:28-36) Исус Христос, Петър, Яков и Йоан се качват на планина и там Исус се преобразява пред тях: „...лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.“
В деня на Преображение Господне вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба. В литургията на българските православни храмове се прибавя специален тропар (молитвено песнопение) - "Освещаване на гроздето".
Преображение Господне е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прикади от свещеника в църквата. До този ден не се разрешава да се яде грозде. За празника се разрешава и риба. Според народните поверия на този ден лятото се обръща и започва бавно да отстъпва мястото на есента, а водата вече не е толкова топла.
Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде.
Затова през нощта майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет.
Преображение Господне се чества от първите векове на християнството като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя.
На този ден имен ден празнуват Сотир, Спас, както и всички, чието име е свързано с името на Иисус Христос - Христин(а), Християн(а), Христо и т.н, както и всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла.